Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Карълайн е журналистка на средна възраст. Главната й редакторка я изпраща в Дъблин за интервю с известен, но вече позабравен и много възрастен драматург.

И тук всичко се преобръща. Карълайн става съучастник в споделяне на цял един живот.

Истина ли е той?

Или измислица?

Възможни ли са всички тези страсти?

Истински ли е и нейният живот?

Или измислица?

Разходката до Дъблин няма да остане обикновена командировка.

Какво ще промени дните на Карълайн?

Истините или измислиците?

Научете сами.

Има ли в какво да се вслушаш при един вече отшумяващ живот?

Какво можеш да научиш от човек, за когото никой не си спомня, но талантът му и съдбата са те отвели при него с поставена задача да възкресиш в спомените на хората делото и битието му?

За журналистката Карълайн една обикновена професионална среща с възрастен писател от Ирландия се оказва повратна точка в осмислянето на собствените й възгледи за света и начина, по който живее...

Защото понякога е много по-лесно да откроиш собствената си история и ключа към вътрешния си мир, наблюдавайки чуждите преживявания и лутания...

Може би затова всички толкова обичаме книгите – заради историите, в които и самите ние сме герои, но обичаме друг да ни ги разказва...

През цялото време, докато четях книгата на Дженифър Джонстън, си представях, че съм на театър: камерна зала, малка сцена, червена завеса и триактова пиеса - за любов, смърт и четири изгубени души…

На пръв поглед „Истина или измислица“ ни разказва за срещата на Карълайн Уолъс - млада журналистка от Лондон, оплетена в мрежата на своя житейски кръстопът, с Дезмънд Фицморис - остарял и позабравен вече от света и хората ирландски драматург, отдавна превалил билото на своите житейски дилеми.

Но всъщност това е една малка история за големите въпросителни на живота:

Колко време трае славата? Кога си отиваме истински – когато умрем или още в мига, в който светът забрави за нас? Кое има повече тежест на везните на живота – хората, които сме обичали, думите, които сме написали или ролите, които сме изиграли? И най-важният: Струваше ли си всички жертви?

Прочетете я и ще разберете, че понякога животът е като представление, което те оставя без еднозначен отговор.

И когато завесата падне и аплодисментите стихнат - единственото, което ти остава да направиш е да си тръгнеш…

Безкрайно тъжен и неумолимо сам!

„Не съществува възвишен живот, независимо какво казват писателитe и поетите. Никога не е възвишен. Има болка и страдание, лъжи и интриги, смърт...”

Една простичка история, раказана непринудено небрежно, за нещата от живота. История, която звучи като истинска... Макар че е измислица...

И в този роман Дженифър Джонстън остава вярна на себе си, съпреживявайки отношенията в едно семейство.

Това е разказ за върховете и паденията, за любовта и омразата, за страстта и безразличието, за радостта и отчаянието. За решенията, които младостта взема, и за грешките, които допуска. За тайните, спотаени в килера на спомените. За желанието някой да те обича, да мисли за теб, да бъде до теб, когато недолюбваната, но неизменна старост почука на твоя праг...

Някой, който да те пази от страховете ти и да те кара да се чувстваш жив...

 „ Погледнеш ли назад, към важните решения, които си вземал в живота си, потръпваш  от ужас, че понякога сякаш изобщо не си се замислял какво правиш.”

Всъщност нещата биха били много по-прости, ако ние не ги усложнявахме...Макар и да отстъпва от нивото на „Две луни” и „Това не е роман”, „Истина или измислица” си заслужава отделеното време и ни кара да се замислим върху цената, която плащаме за всички грешки, допуснати в рамките на един човешки живот.