Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Трудно е да се отдаде заслужената оценка на това постижение на Пико, тъй като всички нейни герои тук имат думата от първо лице единствено число, и всички застъпват оптимално развити в разказа гледни точки.

Безспорно, една дебела книга, която се чете бавно и с удоволствие.

Моралните, етичните, семейните и приятелските отношения достигат една кулминация, където развръзката е невъзможна. Остава читателите да преценят своето съгласие или не съгласие със завършека на тази сериозна творба.

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ - така започва знаменитият  роман на руската класика „Ана Каренина“  от   Лев Толстой.

Днес - в началото на 21 век, известната американска писателка Джоди Пико ни разкрива  разтърсваща семейна драма със съвременен привкус. Вдъхновена от действителен случай, историята на семейство Фицджералд  е не само с оригинална и вълнуваща сюжетна линия, но  и с изключително въздействаща фабула -  нагнетена от пламъците на безумния като човешката несправедливост огън и разкъсвана от неизменните като самото съществуване въпроси: “Да бъдеш или да не бъдеш?“, „ Кой съм Аз и кой е Другият?“...

Семейството на  Брайън и Сара Фицджералд: той – пожарникар по професия и звездоброец по призвание, тя – адвокат по професия и майка по призвание. Те, трите им деца и мъката, тлееща помежду им с центростремителна за брака и центробежна за любовта им сила.

Можем ли да осъдим  живота за избора, който е направил за нас,  или ние самите сме неговите подсъдими?

А може би и двете роли са въпрос на личен избор и всеки е съдия в собствения си свят...

И все пак: Знаем ли как да избираме?...

Оставайки без дъх, ставаме свидетели на  историята, видяна  през  погледа на всеки един от главните  герои - влизаме  в съда като самоуверения адвокат на тринайсетгодишната Ана, и излизаме като преждевременно помъдрялата му клиентка, която заявява:“Каквото и да се случи на делото, никой няма да спечели.“...

Плачем с душата на майката, която не може да си позволи да изгуби нито една от дъщерите си,  и опознаваме огнената стихия с бащата, чийто единствен кислород е  мисълта с име „спасение“...

А когато стигаме до изненадващия край на романа, написан върху страниците на един дневник, се чувстваме неустоимо привлечени към началото...

„Споделен живот“ е  книга, в която се потапяш, за да я  осмислиш  по-дълбоко, и точно когато се докосваш до най-дълбокия  й пласт, внезапно изплуваш на повърхността и осъзнаваш, че би искал да го направиш отново – да я прочетеш още веднъж, за да може  тя да стане част от теб!

Една от най-разтърсващите книги, които съм чела е „Споделен живот“.

Книга, описваща живота и житейската драма на едно семейство, в което има болно от рак дете. Сара и Брайън Фицджералд решават да създадат още едно дете, Ана, която да е генетично еднаква с болната Кейт, за да могат да я използват като донор. До тринадесетата година живота на Ана е свързан с живота на Кейт. Tя не може да отиде на лагер дори, защото Кейт може да има нужда от нея.

Но не издържа и подава иск срещу родиtелите си да бъде медицински еманципирана. Това означава, че тя и само тя има право да решава дали да даде бъбрек или нещо свое на сестра си. В живота на семейството се намесват адвокати и така проблемите се изострят. Между родителите настъпва емоционално отдалечаване един от друг и когато не обсъждат здравословното състояние на Кейт, между тях се настанява огромна тишина. Финалът на историята е много неочакван и шокиращ и като че ли показва как съдбата обича да си прави лоши шеги и да следва своите правила и закони.

Много въпроси поставя Джоди Пико. Въпроси, на които няма лесни и еднозначни отговори.

Морални ли са действията на родителите?

Кой има право да се разпорежда с живота и органите на друг човек, дори това да е собственото ти дете?

А как би постъпил ти, ако си на тяхното място?

Разкрива какво означава да си родител, съмненията, които те преследват, дилемата, пред която си изправен - кое дете да нараниш?

Борбата, която водят умът и сърцето, кое действие е правилно, а кое е честно?

И задава вечни въпроси.

Какво означава да си добър родител?

Мислиш ли, че ние бяхме добри родители?

Задълбочено, сложно, разтърсващо, докосвайки всичките ни сетива, Джоди Пико успява да ни трогне дълбоко и с този си роман. Това е история за една ''малка загуба на ритъм, за спокойствието на празнотата, за абсолютната загуба''....

Никога не съм била особено запален почитател на фентъзито, но когато преди седмица попаднах на последното интервю на Тери Пратчет („Моят живот, моята смърт, моят избор”), веднага го споделих на страницата си във Facebook. Качих го, защото темата за „правото на избор” засяга всички ни по един или друг начин. Темата за това „как да живееш и как да умреш” рано или късно ще застане като въпрос пред всеки един от нас…                                                                                                                           

Разказвам ви всичко това, не за да ви занимавам със себе си и своите разсъждения по повод на евтаназията, нито пък защото желая да ви въвличам в ненужен словесен конфликт. Казвам ви го, защото - макар това интервю да предизвика остра полемика сред приятелите ми - мен самата развълнува дълбоко, искрено и човешки. Накара ме да се замисля – кои сме ние, че да решаваме вместо другите кое е най-доброто за тях? И нима някой от нас може да претендира, че знае кое е наистина правилно от морална гледна точка… А и какво всъщност означава „морална гледна точка”? Що за гледна точка е това? И чия е тя: на болните, на страдащите, на отчаяните, на умиращите, на съкрушените им близки, на нехаещото общество… Чия?

И ако се чудите защо ме занимават всички тези въпроси, щом самата аз не умирам,  ще ви отговоря:  Защото прочетох „Споделен живот” на Джоди Пико...  И оттогава не мога да спя спокойно!

Историята: Ана, 13-годишно момиче, което през целия си живот е било донор на стволови клетки, кръв и органи за умиращата си сестра, решава, че е крайно време да спре. И съди родителите си за правото да решава сама какво да се случва с нейното тяло и с нейния живот. 

Това е сюжетът вкратце. А останалото…. са въпроси. Хиляди въпроси, повечето от които остават без еднозначен отговор:

Имаш ли право да създадеш дете, само за да спасиш друго?                                                                         

На какво си готов, за да не загубиш някого, когото обичаш безкрайно?                            

Каква е цената на това да спасиш живота на сестра си с риск за твоя собствен?                                        

Коя всъщност е най-голямата проява на любов – да направиш всичко по силите си, за да задържиш за по-дълго при себе си някой, без когото животът ти не би имал смисъл… или да го оставиш най-сетне да си отиде в мир?

И най-важният: Какъв искаш да станеш като пораснеш?

Астронавт, палеонтолог, рейнджър, микрохирург, поет, ловец на призраци…                                       

Или просто нечия сестра…

Завинаги!