Тази верно му е по-слабичка сравнено с останалите..
Сегавечно. Хайку роман
Автор: Дейвид Ланю
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 112 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 130 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789543218622 |
| Баркод | 9789543218622 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Сегавечно
1. Непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето.
2. Съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще.
В предишните три хайку романа – „Човекът, който пишеше хайку”, „Смеещият се Буда” и „Хайку войни” – съпровождахме автора им Дейвид Ланю в магичните му пътувания между съвременността и древна Япония, родината на мъдри хайкуписци.
„Сегавечно” е много различен. До голяма степен биографичен, той проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи – този на материалното и линейното или на хайку и магичното. Той живее в сегавечно – всеки момент се е случил, случва се и ще се случи, без значение кога уж трябва да се прикрепи към линията на времето. Всичко е едно, всичко е сега. Затова Учителят Чаша чай и в момента изрича:
в лятната прохлада
вървя по моя път
към ада
Сред страниците малко по малко кристализират героите, които по-късно (или по-рано?) ще станат госпожа Сливов цвят, Зъбльо, Господаря Кага, Широ, Куро, Мидо и останалите колоритни образи, населяващи древнояпонската вселена на Ланю. Тази, която създава със своята писалка „Бик”. Сега. Вчера. Утре. Винаги.
Сегавечно.
...е това някак обяснява защо автора предпочита мислено да се връща и разхожда из древна Япония. Донякъде го разбирам де, съвремието наистина е скапано...
"Смеещият се Буда" ми хареса. С тази книга обаче Ланю си вкарва автогол, показва като пълен балама. Все едно чета американската версия на вестник "Лична драма". ...повечето стихове пък са пълни с разни битовизми...не върви
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Не мислех, че авторът на “Човекът, който пишеше хайку”, “Смеещият се Буда” и “Хайку войни”. може да ме изненада с нещо, дори и с книга с чудноватото име “Сегавечно” (Nowever в оригинал). Е, бърках. Американецът е написал едно съвсем различно бисерче, в което смело разкрива себе си и живота си, довел го до хайку и древните японски поети. Неясна остава границата между реалността и фикцията сред страниците.
Сюжетът този път не прелита към древна Япония, а си стои закотвен в съвременността, но не и в едно и също линейно време. Преподавател попада в странна връзка със своя студентка, докато бракът му затъва сред ледници. Всичко около му се смесва неудържимо, няма вчера, днес и утре – има само сегавечно. И което винаги може да се сбере сред три къси редчета. Ланю обяснява този термин така:
"Сегавечно:
1. Непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето.
2. Съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще."
Христо Блажев, www.knigolandia.info
„Сегавечно” е автобиография в мигове на Дейвид Ланю – преподавател, поет, бивш председател на Световната хайку асоциация.
Книгата завладява както с представените фрагменти от житейската история, така и с разказа за откриването на хайку като светоусещане.
Тази кратка поетическа форма е разпозната като най-естествената реакция на преходността в човешкото съществуване, в което „всяка радост е крехка като тъничката синя черупка на яйце от червеношийка”.
Хайку е умение да разтвориш сетивата си за случващото се в този момент, да го изживееш, да го изтръгнеш от потока на времето и така да си осигуриш постоянен достъп до него. Пъстрите парченца от пъзела на живота могат и да бъдат подреждани в цялостна картина, с тях може да се играе и по друг начин – всяко да бъде изтегляно във вечността.
„Днес” не просто се намества между „вчера” и „утре”. „Сега” може да се преобрази в „сегавечност”.
Красимира Божидарова, Хеликон Витоша
