Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Когато Амаду е написал  тази книга, аз съм се учела да казвам първите си думички. Не е ли забавен животът - на фона на моя мъничък свят, заключаващ се в двусричното „мама”, някъде далеч, в една гореща, пъстра, бедна, но магична страна, един човек е събрал в кориците на романа си  огромен свят.

Отново се срещаме с пищна Бразилия, отново усещаме не само писателя, но и художника Амаду. Истински ас в областта на магическия реализъм, за пореден път авторът грабва палмата на първенството и рисува сочна, тъжна, смешна, ярка картина, пропита с лирика и чувственост. Освен горното, обаче, Амаду проявява и категорична социална позиция по отношение на индустриалната агресия, която неизбежно ще превърне така обичания от него край в поредната промишлена клоака. При това го прави без да звучи като фанатичен природозащитник, а с болката на човек, милеещ за земята и хората си.

„Тиета от Агрести” носи типичният почерк на Амаду – изграждане на сюжета и влагане на внушения, пречупени през призмата на собствения му идеал за свобода – индивидуална или социална. Историята на романа е история на пристигането на напредъка и последиците от това за света, в който Амаду е израснал, критика към корупцията във властта, към лицемерието на вярващите, към фалшивия морализъм.

Но все пак авторът не бяга от обичайния си стил - в романа не липсват препратки към  Байянските деликатеси – например „ракът на Агресте”, от който да „си оближеш пръстите” . Ярко е предадена и оная лакомия за живот, изпълнила цялото същество на главната му героиня, оная ненаситност на сетивата, така типична за жителите на горещите страни. Триумф на инстинкта, така бих описала основното в книгите на Жоржи Амаду – не само в този роман.

Защо трябва да го прочетете?

Защото това е Амаду. Все същият, но ни най-малко не омръзващ.

Романът „Тиета от Агрести” е една от най-запомнящите се творби на Жоржи Амаду с щипка привкус от всички разказани истории до тук, но с вълнуваща доза идеализъм, в която страстта е водеща сила в емоционалния свят на този незабравим творец. Чувствителността е начинът да живеят героите и то с наслада от докосването до истинския живот.

Безвремието на скучната житейска  монотонност е погълнало град Агрести – арена за интригите на скучаещите стари дами или за клюките на сладострастните преживелици на съпруги и уличници и още, и още, и ... Такава е съдбата и на младата Тиета, позорно прогонена от свои и чужди заради щастието да се докосне до магията на  страстната любов и да я превърне в нирвана на собствения си живот.

Но съдбата има и други планове за нея и ще видим „победното” й завръщане, благодарение на връзките от собствения й бизнес, и то като богата и уважавана вдовица. Изненадващо семейството й я приютява и разтваря обятията си за нея от користни интереси.

Не пропускайте това заглавие!

Романът е не само прекрасен и вълнуващ като живота ни, но и дълбок като любовта и човешкото страдание, като вярата и разочарованието, щастието и болката в човешката душа.

 И не забравяйте посланието на поета Барбозиня, което споделя и Жоржи Амаду: „От любов не се умира, от любов се живее!”.