Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало.
Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необикновени ефекти.
Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, чувство за тайнственост на живота, за радост от неочакваните неща.
Тя казва прости неща, но със самочувствието, че те ще ни заинтересуват и е права.

Петър Велчев