"Той трябваше да бъде разбивач на женски сърца. Трябваше да бъде еротоман. Еротоман – естет. Ценител на женската красота. Способен да глези любовта, без да я наранява. Никога да не настоява и никога да не бърза. Да разбърква душевния свят на жената. Да я накара да изрича собствените му желания на глас. Да не казва никога "обичам те". Да предлага шеметна страст за ума. Да бъде перверзен в желанията си. Да създава болезнена зависимост от себе си. Да показва на жената как да бъде жадна. Да я лиши от любовта и по този начин да я научи да обича. И накрая – да съумее да се измъкне от нея с такава нежност, че тя да си въобрази, че именно на нея най-напред й е омръзнало. Той трябваше да бъде съвършената машина за любов."
Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: "Пътници" (повест, 1997), "Разкази" (1998), "Фрагменти от стая" (разкази и пиеса, 2000), "Лудата Дорис" (двуезична: български - английски, 2001), "Hash Oil" (2004), "Горният етаж" (2006), "Кръглата риба" (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация "Фрагменти": мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката - идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата "Mad Doris" - идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 - за дебютен роман - на в. "Литературен форум" - за романа "Foxy lady" (непубликуван); 2000 - за принос към културата - на община Плевен; 2001 - пиесата "Наблюдателят" е номинирана в националния конкурс за драматургия "Иван Радоев"; 2001 - награда от литературния конкурс на сп. "Егоист"; 2002 - голямата награда от литературния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев"; наградата за съвременна българска художествена проза "Хеликон" (2008).