Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Нещо ново се задава... за първи път на български език излезе поредната книга на световноизвестната Астрид Линдгрен. Нейната слава е като писателка на детски книжки, но самата тя споделя, че когато пише не мисли за децата, а се забавлява истински докато сътворява пъстрите си герои.

„Дневникът на Брит-Мари“ беше много близка до личните ми усещания книга. Всъщност тя представя писмата на 15-годишно момиче до своята приятелка, която живее в Стокхолм. Майката на Брит-Мари подарява старата си пишеща машина и я поощрява  да учи машинопис. В същото време в училище една от съученичките на момичето й дава адреса на Кайса от Стокхолм, за да си пишат. Така се ражда приятелството между Брит-Мари и Кайса, а освен приятелство, Брит-Мари ще преживее първите си любовни трепети с Бертил.

Днес едва ли децата си пишат писма с плик и марка. Всичко става по интернет чрез e-mail, skype, facebook...

Технологиите са удобни, но убиват тръпката и търпението. Кой ще чака да разбере новината, която го интересува, когато има gsm-и?! В тези електронни писма ние не виждаме почерка на приятелите си, не докосваме хартията и по този начин се отчуждаваме от същността на другия и запълваме дупката с изкуственост, с имитация на нещо. Тази книга ми даде много! Даде ми усета от това да пишеш писма, да четеш писма, да ги чакаш и изпращаш. Аз съм от хората, които все още пишат писма с плик и марка. Ако някой ден имам деца, то това ще е едно от нещата, които ще им завещая – усещането от писмата и от тази книга.