Къщата на клоуните

Автор: Галин Никифоров

Коментари: 1

Издател Сиела
Брой страници 160
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 215 грама
Размери 21x14.5
ISBN 9789542809067
Баркод 9789542809067
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 10.00 лв.

"Къщата на Клоуните" е история за една необикновена любов, разказана като изповед от един странен самотник в последните дни от живота му. В центъра на сюжета е една мистериозна къща, която той открива още като дете и в която по необясним начин загадъчни хора намират покой и избавление, а може би и портал към Вечността.
В романа се преплитат две противоположни идеи – за вярата в една особена и непонятна смърт, въплътена в стиховете на Морс Имморталис – древен мистичен поет, взел за свое име един от най-енигматичните символи на Лукреций, и неверието в отвъдното на обикновения човек, както и на самия Лукреций ("Все е едно дали някой не се е родил на земята или Безсмъртната Смърт е отнела живота му смъртен.").
През целия си живот главният герой е воден от обичта си към сюрреализма във всичките му измерения (средновековни поеми, екзотични цветя, скъпоценни камъни) и от всепоглъщащата любов към нямата си жена Майа и към сина си Странност, болен от синдрома на Даун.

Галин Никифоров е впечатляващ феномен между българските писатели, които пословично обичат да пишат повече, отколкото да четат. Писането му не само увлича, но и кара читателя да научи много нови неща, при това поднесени по непреодолимо съблазнителен начин...

Проф. Милена Кирова
Това трябваше да се очаква. Най-сетне се появи българският отговор на Дан Браун... Особено ако тази история е разказана от зрял майстор, какъвто Галин Никифоров без съмнение е...

Деян Енев, в-к Монитор

от С. П. / дата: 31 мар 2015

Стори ми се интересна, но малко безсюжетна. Много тъжна. Но честно казано, повече ми допадна Фотографът: Obscura Reperta.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

“-Какво е есента?                                                 

-Златен прах от мъртви цветя.

-Какво е зимата?

-Кристална пустош, посипана с пух.

-Какво е пролетта?

-Цветни стъкла с гирлянди от надежда.

-Какво е лятото?

-Горещата въздишка на безкрайността.”

Още от първите  страници на романа  попадаме в завладяващ сюрреалистичен свят, населен с причудливи безименни герои. Герои със странни имена – Богинята, Триръкия, Странност...

И само едно сравнително нормално име – Майа, означаващо на древен език „илюзия” или „нереалност”... Име с изключително силен  скрит заряд.

Тук е и котката Бастет, събрала в бездънните си малахитово-зелени очи мъдростта на Времето.

Неусетно потъваме в разказа за безплътна и невероятна Любов, вечна като безшумно пристъпващата Смърт...

В къщата на клоуните  витаят самотни призраци и ненамерили покой духове...Отчаяние и Тъга, Меланхолия и Умора са спътниците в живота на разказвача, напомнящ на древните алхимици, когато разбърква минерални боички за малкия си син, роден със синдрома на Даун, или чудодейна отвара, за да облекчи болките на любимата жена...

Да виждаш как любимите ти създания страдат и да си безсилен да им помогнеш, е най-ужасното чувство на този грешен свят.Галин Никифоров ни покорява с невероятно красивата си притча за любовта, верността и надеждата...

Изпълнен с поетични метафори, на които авторът е истински майстор, романът Къщата на клоуните  владее съзнанието ти дълго, след като си затворил и последната му страница.

Къщата на клоуните  е  моето откритие за последната година...

И със сигурност едно от най-провокиращите и открояващи се заглавия сред номинираните за наградата Хеликон 2011...

Стефка Милева, Хеликон Бургас

В „Къщата на клоуните” всичко е красиво, дори и смъртта, само че тук тя (подобно на Къщата) е „друг вид“, смърт със звездичка, с пояснение, скрито във философския камък на едно среднощно бдение. Начинът, по който авторът свещенодейства с изразните средства е почти... алхимичен, някак благородно-аристократичен.
Именно тази приказна метафоричност подхранва въображението и сетивността ни, сякаш придобиваме още едно тяло, още един чифт сетива, чрез които да участваме в съхраняването на света в/на/ „Къщата“– иносказателно-поетично, сюрреалистично.
Галин Никифоров успява да ни направи съпричастни на своето откритие: че алхимията е сърцето на сюрреализма. (или беше обратното? - Остава ни само да го проверим!)

Диана Александрова, Хеликон Витоша

Красиви, магични слова. Галин Никифоров е истински вълшебник...


Представям си го наистина, отлъчил се сам от света, трака, почти изнемощял, на стара пишеща машина...


Надали се е случило точно така...не и в днешната съвременна епоха. Но все пак...


С думите си Никифоров е способен да възроди вкусовите ви възприятия, да събуди усещания, почти физически, да ви пренесе почти наяве в сън,

Елена Бойчинова, Хеликон Витоша

„Къщата на клоуните” е книга – врата към един надреален свят.

Врата към живота и сърцето на един герой без име.

Врата към невъзможната за изричане тайнственост на Любовта, Раждането, Самотата, Смъртта, Вечността...

Изящен език на изразяване, който само един сюрреалистичен художник може да изобрази с четката и безграничността на въображението си.

А Галин Никифоров го прави с перото си толкова майсторски нежно и красиво, че, докато се опомни, читателят вече е прекрачил прага на къщата на клоуните и заживява с тях в измеренията на „Гримьорната на клоуните” и „В посипаното със забрава минало”.

Светове, където Безименното, Божествеността, Илюзията и Странността градят вълшебно-тъжната си плът, която е толкова човешки реална.

Насладете са на този брилянтен български шедьовър!

 „Когато човек приближава смъртта, започва да вижда само най-важното, само това, с което не иска да се раздели. И смирено се опитва да съхрани съзнанието си за Красотата и Обичта, за да ги носи в себе си през Безкрайното пътуване, което му предстои. Страхът, че ще си отида завинаги от този свят, ме кара да усещам всяка минута и всеки свой поглед като последните капки от свещено вино, останали на дъното на огромна синя бутилка, изпразнила се незабелязано през годините. И Смъртта бърка през дългото гърло на бутилката с безкрайните си пръсти, докосва последните капки и ги облизва с черния си език. Животът ми свършва, животът на Майа и на Странност също. Аз съм един отчаян самотник, тръгнал гол и наранен, с разкъсана душа и сломено сърце към Свещената пустош, сляпо пазейки златната искрица на последната си надежда, която може да се стопи само за миг в онази необятна Вечност, из която скитат душите на мъртвите.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Галин Никифоров ми направи впечатление  още с  книгите си  „Фотографът” и „Лятото на неудачниците”, но „Къщата на клоуните” ме порази – скоро не бях срещала толкова силна книга! Като казвам „силна”, имам предвид  чувствата, които останаха  в мен след прочита й,  и преживяванията, до които се докоснах четейки.

Няма  да я преразказвам, защото всеки интересуващ се от хубавата книга,  трябва сам  да се запознае с нейните страници, само  ще спомена  какво ме впечатли –  красивият и богат език, сюрреалистичният сюжет, едновременно с това и   толкова близо до нас и нашата реалност...

А любовта, вплетена в повествованието, е толкова дълбока и всепоглъщаща – независимо дали е към майка, жена, дете или към самия живот, тя изгражда цялостния образ на главния герой, а от там и на романа.

Щастлива съм, че авторът на книгата е българин и се надявам тази година да спечели наградата на „Хеликон” за българска литература, за която вече получи номинация.

Кристина Казакова, Хеликон Пловдив - Център

Галин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта. Сред романите му са „Добро момче”, „Фотографът: obscura reperta”, „Лятото на неудачниците”, отличен с наградата „Роман на годината” и „Къщата на Клоуните”, отличен с националната награда „Елиас Канети”, който предстои да бъде издаден в Хърватия.

„Лисицата” е шестият му роман.