Притчи/ Петър Дънов

Автор: Петър Дънов

Коментари: 4

Издател Фама
Брой страници 240
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 314 грама
Размери 21x14
ISBN 9789545973925
Баркод 9789545973925
Категории Духовни учения, Езотерика. Духовни учения, Книги

Петър Дънов (1864 - 1944), наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират привърженици в много страни по света.
Настоящият сборник съдържа 177 притчи, почерпени от беседите на Петър Дънов и придружени със съответните тълкования, с които той онагледява различни аспекти от своето учение.

Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми. - Петър Дънов

Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов. - Кардинал Анджело Ронкали, по-късно Пана Йоан XXIII

Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България. - Алберт Айнщайн

Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие. - Пако Рабан

Ключови думи: Заветите на Дънов, Мъдрост за всеки ден

от Станимир / дата: 04 мар 2014

Тези кратки притчи съдържат толкова мъдрост, доброта и положителна енергия, че трябва да попаднат в учебниците, да станат настолно четиво и да възпитават в българщина младите поколения.

от NELI / дата: 20 апр 2012

Да отхвърляш Учителя и учението му е равносилно на отхвърляне на Бог и божественото начало във всички хора!Българската православна църква за съжаление играе ролята на бирник,а не на духовен стожер за българския народ.Независимо ,че съм православна христианка вярата и вижданията ми се припокриват с тези на Учителя!

от Стоян / дата: 21 мар 2011

За пръв път ми попада книга на Петър Дънов и съм изненадан колко актуално звучат днес идеите му. Дънов е човек на бъдещето, за разлика от Българската православна църква, която го отрича, но която със своя догматизъм е толкова далече от проблемите на хората, че сякаш е застинала някъде в Средновековието.

от Калина / дата: 19 мар 2011

Великолепна книга! Разсъжденията на Учителя са истинско откровение!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.


Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина