Трохите на щастието. Избрани разкази

Автор: Франсис Скот Фицджералд

Коментари: 3

Издател Пергамент-Прес
Брой страници 248
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 271 грама
Размери 20x13
ISBN 9789546410191
Баркод 9789546410191
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 10.90 лв.

„Талантът на Фицджералд е естествен като прашеца
на пеперудата, изписващ шарките на нейните
криле.” – Ърнест Хемингуей

В тази книга са събрани едни от най-обичаните разкази на
Ф. Скот Фицджералд, летописецът на изгубеното поколение,
което е трябвало да открие, че „всички богове са мъртви”.
Това са истории за епохата на джаза, онова магическо време
между Първата световна война и Голямата депресия, в
което всичко изглежда постижимо и всичко е допустимо
– време на красиви жени и красиви илюзии, на свободните
рокли и свободните нрави, на големите надежди и големите
разочарования.

Тематичният спектър на сборника е максимално широк
– тук ще откриете типичните за Фицджералд герои,
преследващи страстно мечтите си и угасващи заедно с тях
(„Зимни блянове”); чаровния холивудски неудачник Пат Хоби
(„Две знаменитости”); сладостно-носталгични разкази с
„марктвеновски” привкус („Нощ на панаира”); фантастични
истории като „Странният случай с Бенджамин Бътън” и
философски етюди за мрака в човешката душа („Извергът”).

„Фицджералд притежава едно от най-редките качества в
литературата – очарование, както би се изразил Кийтс. Тук
не става дума за красиво писане или чист стил, а за една
укротена магия, обуздана и изящна – онова нещо, до което се
докосвате, когато слушате добрите струнни квартети.”
– Реймънд Чандлър

Ключови думи: Най-доброто от Фицджералд, Франсис Скот Фицджералд

от Кати / дата: 10 юни 2011

Четенето на този сборник беше истинско преживяване. Фицджералд е сред любимите ми писатели. А тези два разказа наистина са шедьоври. Когато прочетох "Мисис Кинг" няколко часа не бях на себе си. Така беше хванала за гърлото.
А изданието е много артистично и напълно предава духа на епохата.

от Абсолютен / дата: 23 мар 2011

Съгласна съм напълно. "Трохите на щастието" и "Мисис Кинг" са ми любимите в този сборник, а "Извергът" беше истинска изненада за мен.

от mng / дата: 15 мар 2011

"Трохите на щастието", "Извергът", "Странният случай с Бенджамин Бътън" и "Мисис Кинг е готова да почака" са ми любимите от този сборник. приятно четене : )

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Ф. Скот Фицджералд е роден през 1896 г., а цялото му литературно творчество носи очарованието на двадесетте години на XX в., т. нар. „ера  на джаза”. Той е глас на „изгубеното поколение”, което преживява Първата световна война и губи житейските илюзии в окопите. Самият Фицджералд постъпва в армията на САЩ през 1917 и участва в бойните действия в Европа. Личният живот е бурен като епохата – съпругата му Зелда също е писателка и двамата изпадат в тежки лични отношения, кризи и психологически сривове.
Томчето „Трохите на щастието” събира образцовите разкази на Фицджералд. Читателят може да проследи различни моменти и разнообразни теми в кариерата на писателя. Да преброди текстове от двадесетте години на миналия век, веселата „ера на джаза”, или да се потопи в мрачната, отчайваща атмосфера на тридесетте.
 Всели или тъжни, сериозни и мрачни, разказите на Фицджералд са истинска, непреходна литературна класика.

Димо Георгиев, Хеликон Шумен

Този сборник разкази е наистина като последна шепа трохи от превъзходна вечеря, гарнирана с джаз музика. Романтичнияt период между Първата Световна война и Голямата депресия или така нареченото Изгубено поколение винаги ни е омагьосвало със своята нехайност, красота и култ към живота и приключенията.
Самият Фицджералд и неговата съпруга Зелда са вкусвали от незабравимите вечери, носещи красиви мечти, красиви илюзии.
Разказите обхващат широк спектър от човешката душевност – от едната крайност до друга, такава каквато е била действителността през онези години.
Обаяние. Tова е, с което Скот винаги приковава своите читатели, описвайки по превъзходен начин и най-малкия детайл.
Не ни остава нищо друго освен да напълним една чаша хубаво вино, да си пуснем малко джаз и да се отдадем на един интелектуален гъдел с тази прекрасна книга.

Антонина Ганева, Хеликон Стара Загора

Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.

Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.