Теория за материята & светлината

Автор: Андрю Портър
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 4

Издател Millenium
Брой страници 216
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 176 грама
Размери 20x13
ISBN 9789545151309
Баркод 9789545151309
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Това са десет добре написани истории - красиво построени, изпълнени с чудесни изречения, които ще искате да четете на висок глас отново и отново просто заради удоволствието от тях. Но стилът на Портър не е заместител на емоционална дълбочина или добър сюжет. Тяхната красива повърхност ни води надълбоко, към скритите и неочаквани истини.

от Калина Георгиева / дата: 25 окт 2011

Изключителни разкази! Толкова рядко излизат наистина хубави съвременни разкази. Жалко, че минават така незабелязани!

от Оги / дата: 11 мар 2011

хубава книга, благодаря!

от Калин Иванов / дата: 10 мар 2011

Изненадам съм - наистина много приятни разкази! Ненатрапчиви и силни!

от веселина / дата: 25 фев 2011

много истинска книга!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мога да си харесам един от разказите, да ви кажа кои са главните герои и какво се случва в общи линии. Но дали мога да предам адекватно емоциите, чувствата, които буквално се забиваха в ума и сърцето ми, докато четях „Речно куче“, „Заминаване“ или „Кожа“? Съмнявам се... даже съм сигурна, че не бих могла.

Всеки един от десетте разказа разкрива пред читателя една човешка съдба.

Дали описаното може да се случи само в Америка?

Не.

Може да се случи на всеки континент,  във всяка държава.

Кога и как човекът може да изгуби част от себе си?

Кои са тъмните страни на хората и доколко могат да се скрият?

Тъжни са историите, разказани от Андрю Потър, не са изпълнени със сълзи, няма обвинения, няма въпроси. И въпреки това са истински, покъртителни, жегващи. Без излишни думи, без натруфени фрази, без притчи, без изведени наготово поуки. Изречение след изречение се приближаваш до края. Надникваш в бездната. И отсъпваш назад. Дали ще се засилиш за скок или ще се обърнеш и ще продължиш по другия път – пътят нагоре. Изборът е Твой.

...Пътуване през душата. Не американската, човешката...

Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново

Заглавието на книгата с разкази - „Теория за материята и светлината” на Андрю Портър у мен предизвикваше очакването за твърде претенциозно четиво – от онези, които впечатляват с красив, но не лесносмилаем стил.

Точно обратното – стилът на младия американски автор е така пленително прям, откровен, простичък, а историите му носят чувство за топлина, човечност, разбиране..

Героите му са предимно млади хора - деца, тийнейджъри, студенти, които в процеса на формирането си като личности са изправени пред нелеки избори и трудни за преглъщане факти.

Веднъж това е раздвоеността на младата студентка по физика между стеснителния професор, в който остава влюбена завинаги и приятеля й, с който от първия момент усеща, че би могла да остарее щастливо.

Друг път е усилието на един тринайсетгодишен тийнейджър да приеме разкритието, че майка му е влюбена в жена, без да се срамува и без да я отблъсква.

Трети път е сблъсъкът на едно момче с реалността, когато постепенно спира да вярва в баща си, спира да отрича провалите му и трябва да приеме нервния му срив и настаняването му в болница.

Разочаровани, предавани, неудовлетворени - каквото и да им се случва, обаче, Портъровите герои някак по човешки успяват да се справят, да приемат, да разберат другия и това е, което прави разказите така приятни за четене – защото всеки лесно може да се съизмери и открие в техните постъпки и реакции.

Мария Георгиева, Хеликон Бургас