Новата книга на Мартин Карбовски е дълго събирана и чакана. Включва неиздавани неща, както и стари, добре познати и любими текстове, появявали се в годините на страниците на култовия Егоист.
Карбовски оставя литературата да се роди, да си поеме дъх и да заживее сама около нас, около всички неща. Това е литература на ситуацията. Тя не е онази егоистична словесност, гледаща вътре в себе си, загърбваща случващото се.
На страниците на книгата се събира амбалаж, горят се мостове към омразни любими, правят се заклинания за завръщане на далечни места.
„От опит знам, че човек не вижда нещата. Те го виждат и го викат да отиде при тях.” – така започва тази книга и със сигурност трябва да се оставите на този повик. Нещата са навсякъде.
Карбовски ни предлага отрезвяващ поглед към дeйствителността и мъртвите души на нашето време. Поглед към това, което се случва до нас и в нас, но ние не виждаме или отказваме да видим.
Елена Йончева, Хеликон Витоша
Опитваме се да забравим всекидневната истина, че нещата вървят трудно. Давим я в алкохол; продаваме мечтите си (вместо да се борим за тях); изобретяваме си празници и се дивим на поредната чалга-величина. Така е по-лесно. А по-трудното е да си признаем, да осмислим и продължим уверено. Ама не можем.
Така стоят нещата и рядко някой има смелост не просто да храни ситуацията, а да предложи един изстрадан, литературен, критично/цинично/брутално праволинеен прочит с елементи на оригинални
разсъждения.
„Нещата” на Карбовски е една ужасна книга.
Тя е такъв опит за сериозно осмисляне.
Жестоко е да напиша – „тя е забавна”. Да, това е една забавна книга, защото чак ти става приплакващо забавно колко сме затънали. Не ни трябва някой да ни го напомня, а? Напротив.
Книгата събира статии, коментари и живи включвания от съвременна България. Цялата болка и надежда на последните двадесет години е между страниците. Прочитът си заслужава, защото томчето бяга съзнателно от изхабените клишета на миналото и настоящето и носи частицата диво отрицание на цялата помия. Такава частица ни трябва. Това трябва да е частицата, около която да построим атомните централи на бъдещето.
Димо Георгиев, Хеликон Шумен
Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика. Известен е с провокативния си стил.
Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и автор на материали в списанията „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Радиопирати“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия.
Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".