Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Кандид” е романизираният отговор на Волтер спрямо тезата на Лайбниц, че живеем в най-добрия от всички възможни светове.

Във философската си новела Волтер представя живота и приключенията на Кандид (фр. – невинен, простодушен), които преминават под надслова „ако на човек не му върви в един свят, намира късмета си в друг”.

Подобно на откъсването на ябълката и прогонването от Райската градина, историята на Кандид започва от станалата достояние на очите на барон фон Тюндер-тен-Тронх целувка между него и Кюнегонд и изгонването му от замъка. Закърмен с идеалистичната философия на своя учител Панглос, че на света всичко е от добре по-добре, той тръгва да странства и да открива своето щастие чрез свободната си воля.

Със сподвижника си Какамбо наистина откриват съвършения свят – страната на инките, недостъпна за никого. Страната, за която мечтаят мнозина – Елдорадо.

Но нима има нещо по-съвършено от този най-добър от всички възможни светове? Нещо, което би накарало духа да продължи да търси и съгражда?

Има!

Оказва се, че любовта е по-силен стремеж. Любовта на Кандид към Кюнегонд.

По пътя, движен от порива за споделената завършена любов Кандид ще се срещне с друг философ – Мартен.

Дали в гласа на този Мартен няма да се натъкнем на Волтеровите житейски истини, а зад словата на сенатора Прокуранте ще изкристализират критиките на неговото време, пък и на нашето?

„Глупците всякога се възхищават от всичко у един високо ценен автор. Аз чета само за себе си; обичам единствено онова, което ми е близко.”

„Хубаво е да пишеш каквото мислиш; да се ползваш от това човешко преимущество”

В тази си творба Волтер ни представя различни гледни точки за света и живота. Непрестанните обрати, добрини и злочестини ни показват колко шарен може да бъде и всъщност е светът, в който живеем. И може би като заключение, като решение, за да можем да вървим напред, а и с нас света, „трябва да обработваме градината си.” Защото „трудът предпазва от трите големи злини: скуката, покварата и нуждата.”