Настоящото изследване разкрива комплекса от причини за световната финансово-икономическа криза, започнала отначало в САЩ от лятото на 2007 г. като ипотечна криза и прераснала впоследствие в глобална. Първи център на изследването е анализът на мерките на правителствата за смекчаване на негативните последствия от кризата в САЩ, в другите развити пазарни икономики, в Китай, в Русия, в новите пазарни икономики в Централна и Източна Европа, в развиващите се страни, а също и мерките на международната общност. Втори център на изследването е анализът на влиянието на глобалната криза върху България. Показано е, че България е между най-изостаналите страни в ЕС. Кризата я заварва силно уязвима на външни шокове. Доказана е необходимостта от цялостна антикризисна програма. Препоръчана е такава програма, която включва: основни принципи, спешни мерки, средносрочни и дългосрочни мерки. Направен е сравнителен анализ на бюджетната политика в САЩ, другите развити икономики и България. Доказано е, че България със своята поголовна рестриктивна политика се отклонява от политиката на почти всички развити икономики за фискално стимулиране на производството и търсенето и за улесняване на достъпа до кредити. Трети важен център на изследването са поуките от глобалната криза. Първо са изведени поуките за икономическата политика относно: ролята на държавата в икономиката, спешната необходимост от реформиране на капитализма, социалната поляризация и отчуждението, глобализацията и световната криза, избора на рационален модел за пазарна икономика в Европа, нарастващата нестабилност на финансовия сектор, кризата и режима на валутен борд, кризата ,инфлацията и дефлацията, изводите за настоящата криза от управлението на предишни кризи. След това са изведени поуки за икономическата теория. Направен е извод за залеза на неокласическата и възраждането на неокейнсианската теория. Предложени са разсъждения по търсенето на нов теоретичен синтез за функциониране на икономиката.