Вечният съпруг

Автор: Фьодор М.Достоевски

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 576
Година на издаване 2010
Корици твърди
Език български
Тегло 578 грама
Размери 21x15
ISBN 9789540903132
Баркод 9789540903132
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 20.00 лв.

Шедоврите на световната литертура са кариатидите, които крепят огромното и неводимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или на цели неции, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.
Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. В този том са публикувани малките по обем творби на гениалния руски писател Ф. М. Достоевски, създател на особена и неповторима психологическа дълбочина в произведенията си. Включени са повестите "Село Степанчиково и неговите обитатели" и "Сънят на чичото" и разказите "Вечният съпруг", "Господин Прохарчин", "Ползунков", "Елха и сватба" и "Бобче".

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 г. в Москва, Русия. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Баща му е лекар, който през 1828 г. получава званието потомствен дворянин. Майка му умира от туберкулоза когато той е 15-годишен. От 1833 до 1837 г. учи в частни полупансион и пансион, след което заминава за Петербург, където учи една година в подготвителен пансион и от 1838 г. продължава обучението си в Петербургското военно-инженерно училище до 1843 г. Баща му също умира през 1838 г. при неясни обстоятелства, вероятно убит от крепостни селяни.

Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности от културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. На 16 февруари 1841 г., по време на приятелска вечеря, се осмелява да представи откъси от две свои драматични произведения: “Мария Стюарт” и “Борис Годунов”.

В края на 1843 г. е зачислен като полеви инженер в армията, но още в началото на следващата година Достоевски подава рапорт за уволнение и решава да се отдаде само на писателското поприще.

Първата публикуваната негова работа е преводът на “Евгения Гранде” от Оноре дьо Балзак (януари 1844 г.). Още през същата година той започва да пише и завършва през 1845 г. първия си роман "Бедни хора".

През 1845-1846 г. Достоевски дружи с бележитите си съвременници Висарион Белински, Николай Некрасов и Иван Тургенев и пише няколко разказа и повести с психологически елемент, които са непонятни като маниер и не намират добър отзив дори сред приятелите му. Това е и периодът, когато у Достоевски започват първите симптоми на епилепсията.

През 1847 г. Достоевски се движи в средата на интелектуалци с революционно мислене и взема участие в организацията на нелегален печат на призиви към селяните и войниците за борба срещу властта. Междувременно през 1849 г. публикува „Бели нощи“. Арестуван е на 23 април 1849 г., прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост. Присъдата му включва инсценировка на осъждане на смърт, завеждане до мястото за екзекуция и обявяване в последния момент, че присъдата му е заменена с доживотна каторга.Прекарва там 10 години. Каторжния живот по-късно той описва в „Записки от мъртвия дом“, Докато е в Омск симптомите на епилепсия се усилват. През 1854 г. е освободен и изпратен да служи като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей, Казахстан), след смъртта на Николай I е произведен в чин подофицер, през 1857 г. му е възвърнато дворянското звание и правото да публикува, но едва през 1875 г. е преустановен полицейския надзор над него. Там среща бъдещата си жена Мария Исаева (през 1857 се женят), а убежденията му в периода се променят към консерватизъм и религиозност.

През 1859 г. Достоевски е уволнен като подпоручик от армията поради болест и заминава за гр, Твер. През 1860 г. Достоевски се завръща в Санкт Петербург заедно със съпругата си Мария Дмитриевна и с брат си Михаил започва да издава литературни списания, пише „Унижените и оскърбените“.
През 1862 г. Достоевски за първи път пътува зад граница, посещавайки Германия, Франция, Швейцария, Италия и Англия.

В началото на 1864 г. жена му умира, последвана от брат му и Достоевски остава в незавидно финансово положение, което се утежнява от хазартните му страсти. По това време пише най-известния си роман „Престъпление и наказание“.

През следващата година писателят поема ангажимент да напише нов роман до 1866 г., за да покрие финансови загуби. Той възприема подхода да пише два романа едновременно и наема стенографката Ана Г. Сниткина, за която се жени през януари 1867 г., а от април с.г. до юли 1871 г. семейството пребивава зад граница (Берлин, Дрезден, Баден-Баден, Женева, Милано, Флоренция). Там се раждат и 3 от децата на Достоевски.

След завръщането си пише романа "Играчът на рулетка". Ана Сниткина поема финансите, а от 1871 г. писателят отказва рулетката.

През 1867 Достоевски написва „Идиот“ Следващото десетилетие е много продуктивно с „ Бесове“ (1873), „ Юноша“ (1874), „Кротката“ (1876), „Братя Карамазови“ (1879).

Той става все по-популярен като автор и през 1877 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а през 1879 г., по време на Международния литературен конгрес в Лондон – за член на Международната литературна асоциация. Поканен е да посети императорския двор, а през 1880 г. изнася реч пред паметника на Пушкин.

Умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881 г. в Санкт Петербург, Русия.