Легендарният биографичен модус - като паралелно съсъществуване и пресичане на дескриптивна и въобразена, на предопределена от съдбата и сътворена от самия писател и от обкръжението му биография, и свързаният с него оригинален, характерен за късната лирика на поета, лирически код, определен от Антон Баев като „драматизирана монологична структура", са видени като функции на романтичната психологическа формация на Иван Пейчев и на романтическите мотиви в творчеството му и обясняват редица многократно изтъквани, но недоразбрани и неадекватно тълкувани от критиката противоречия в личността и творчеството на писателя.
Прочетена през призмата на легендарно-биографичния модус, лириката на Иван Пейчев престава да изглежда „автобиографична" в традиционния смисъл на думата.
Антон Баев успява да ни убеди, че "'„нейната авто-биографичност не е функция на дескриптивната, а на легендарната митопораждаща биография на автора" и че Иван Пейчев „не е „изповеден", а „игрови" лирик", при когото лирическият аз и лирическият герой са в драма-
тичен диалог.
Ст н.с. II ст д-р Цветанка Атанасова