Макар че през зимата има зеленчуци и плодове, от които могат да се приготвят пресни и витаминозни салати и ястия, ние българите не се лишаваме от удоволствието на домашно консервираната храна. Какво да се прави, по душа сме си такива – да си се подготвим, да сме сигурни, че и туршийката за ракията ни ще я има, че и червеното винце без мезе няма да остане, защото и през тази зима ще му „другаруват“ старецът, суджукът, кървавицата. А филиите хляб едва ли ще останат ненамазани... Ех, няма две мнения – съдържанието на собственоръчно напълнените малки и големи буркани ни задържа по-дълго на сладки приказки около зимната трапеза. А и спомените сякаш оживяват: с топъл комат в ръка се отправяш към големия казан с лютеницата на баба или с пръст бъркаш в топлото сладко и след секунда вече по теб остават само лепкави следи. Колко е сладко, нали, точно колкото сладки са самите спомени?! Ето защо тази книга е ценна, най-вече заради това, че разбулва тайните на стари фамилни изпитани рецепти.