Печено на теферич никой не отказва! Дойде ли лято, отвием ли скарите и барбекютата, апартаментите отесняват, оградите на дворовете „падат“, вятърът в гората става доносник дори при мисълта за „цър-пър“ преживяването. Сетивата ни се изострят, когато някъде скарата жарва мръвки, риби или зеленчуци. Специфичните аромати са издайници и за лаика в кулинарните дела.
Да омесиш каймата, да мариноваш пържолата и да се отнесеш към шишчето като към низ от скъпи камъни, е цяла наука, но хванеш ли му веднъж чалъма, спиране няма.
В планината е най-хубаво. Ако не си купил шиш, от клонка ще издялкаш; за подправките – поляна ще намериш; хладилник изворът ще стане, та и бирата да е резлива. Само дружина ти трябва и какво да хвърлиш на огъня. А лакърдии, колкото искаш – време да има и търпение, да слушаш. Ако замълчиш, ще чуеш: цвърчи кюфтак, препича се коричка на наденица, пука чушка, някой въглен догаря...
И ще помниш тези аромати и звуци дълго – чак до следващия път.