Поетичният роман на Н.Славов е невероятна метафорична гавра с комунизма .Няма в нашата литература подобна интерпретация...книгата е супер
Фаустино
Автор: Недялко Славов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 180 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 202 грама |
| Размери | 0x0 |
| ISBN | 9789542807544 |
| Баркод | 9789542807544 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Кога божествената искра превръща съществото в човек? Как малкото момче става мъж? Как отделният човек стига до най-старата мечта на човечеството – да полети? Гилгамеш, Одисей, Ланселот, Фауст са герои на човешката фантазия, които отговарят на тези въпроси. Фаустино е техният побратим от българския ХХ век. За неговото пътуване из абсурдния "Луна-парк" на социализма, из словесните и телесни изкушения на сирените, из магическия свят на един вълшебен стар град, из залеза на Запада и светлината на Ориента разказва този роман. Разказва за находчиви, весели, влюбени, смешни, мъдри и какви ли още не хора, които превръщат микрокосмоса на Фаустино в жив и жизнен символ на човешкото съзряване. Разказва с лекота, със страхотно чувство за хумор, с усет за сетивата, разказва наистина вълшебно.
Младен Влашки
Прекрасна книга, увлекателна и поетична, не мисля че заслужава подобен спор.
Драги, пловдивчанино Петков, агресията е неуместна. Просто не се прави така, не е цивилизовано. Впрочем агресия е да пуснеш 11 индентични съобщения под две имена, което в никакъв случай не е предизвикано от компютърна недостатъчност. Изглежда имаш някаква фиксация върху това прословуто тоалетно кранче, което си е твой проблем. Но както и да е. Да живее Пловдив!
Очевидно точно това правите. Жалко.
Драги злобарчо, дръпни си тоалетното кранче! Не кисна като теб по цял ден тук, за да дебна кой какво пише! Съжалявам, че мнението ми се е повторило няколко пъти, заради моята компютърна несръчност , но това ли е най-същественото, уважаеми "специалист по услугите"!!
Пловдивчанино Петков, не правиш добра услуга нито на книгата, нито на автора.
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Тази книга не може да се чете от хора, на които водата от тоалетното кранче единствено се плиска в сетивата им...Това е автор, който знае как думите в изреченията му не са предмети. Уникалното е, че жените и мъжете в романа не са герои, с кройка, взета някъде от световната литература - както, уви, правят повечето съвремнни бг автори. Ако ти се слуша пловдивски джаз, нямаш проблем, разгърни "Фаустино"...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Авторът има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета. Негови пиеси са поставяни на различни сцени.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“.
Романът му „Портрет на поета като млад“ са оценени от читатели и критици още от момента на излизането на книгата. Романът е удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.
За романа „Портрет на поета като млад“ е носител на наградата „Пловдив“ за литература, а с "432 херца" печели награда Хеликон за нова българска проза 2015.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“.
Романът му „Портрет на поета като млад“ са оценени от читатели и критици още от момента на излизането на книгата. Романът е удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.
За романа „Портрет на поета като млад“ е носител на наградата „Пловдив“ за литература, а с "432 херца" печели награда Хеликон за нова българска проза 2015.
