Полубогиня

Автор: Мартин Ралчевски

Коментари: 25

Издател Сиела
Брой страници 356
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 323 грама
Размери 0x0
ISBN 9789542806837
Баркод 9789542806837
Категории Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

За около месец двадесетгодишната португалка Дорес загубва семейството си. Тя е объркана, сломена, но не напълно обезверена. Причината – майка й не е погребана, а само приспана и замразена!
Скоро след печалното събитие съдбата я среща с мъжа на живота й. Следва пътуване до Андите, където ги очаква Естеван – местния чудотворец. С негова помощ тя установява контакт с майка си.
Минават години. Раждат им се деца. Заживяват тихо и доволно. До края на дните си обаче тя не спира да търси отговорите, които всеки един от нас при определени обстоятелства отправя към близките си, Бога, или най-често към самия себе си.

от Е. П. / дата: 26 дек 2018

Книгата е уникална. Според мен е достойна и филм да се направи от нея, който би бил много интересен. Четенето на мисли, криониката, аурите, това, че водата "помни", историята с канибализма, децата индиго... тези неща ми дойдоха малко в повече като вложени на едно място, в една книга.... Но сигурно има своето основание за това. Ако беше само едно от тези неща, щеше да ми е по-лесно да го приема, но всичките те на едно място ми дойдоха в повече. Това разбира се си е моето субективно мнение .... и усещане. Преди съм чела някои неща по тези теми... не знам доколко са верни, възможни и приемливи в/ според Православната вяра. Разбрах, че четенето на мисли е възможно само за светците и всъщност това е, което в Православната вяра се нарича "прозорливост"; за това, че водата "помни" съм чела някои неща и във връзка със светената вода. Но не знам какво казва Православието за криониката и аурите на хора, а за първи път чувам за аури на книги . По едно време преди години се говореше за тях и бях чела нещо... Тези неща ми дойдоха малко в повече, и се питах възможно ли е наистина човек да се научи да чете мислите на другите и да вижда аурите на хората и на книгите... или е наивно да си задавам такива въпроси,... но като цяло книгата страшно много ми хареса.

от Силвия / дата: 16 мар 2017

Не мога никъде да я намеря. Изчерпана е.
Някой не иска ли да ми я заеме или продаде?
Благодаря!

от ГЖ / дата: 08 мар 2017

Не пиша по форуми и не знам защо, но ми е необходимо да го споделя. Имам чувството, че всяка следваща книга на Ралчевски ще намести турбаленцията в ума ми и не греша. "Полубогиня" обръща мисленето, християнинът не абдикира; а и накрая завещанието на Св.Серафим Вирицки, което ми е познато, но като че ли чак сега ме достигна. И този странен Маноел... Дали съществуват такива като него?

от Жужа / дата: 17 юни 2014

За мен тази книга е една от любимите!
За героите, които са обиколили едва ли не цял свят - Лисабон е любимото място и дестинация. След като прочетох книгата си пожелах един ден и аз да посетя Лисабон, за да видя с какво този град ги е пленил. Ами ето, че мечтите се сбъдват, ще пътувам за Лисабон!
И всичко от една книга, благодаря на автора!

от анатоми ъв ди анноун / дата: 27 авг 2013

за да се доближи човек до концептуализациите на Кастанеда е добре да се прочетат въведенията му в Колелото на времето

от Надя / дата: 26 авг 2013

Купих си и прочетох 2 книги на Ралчевски. Пиша, защото прочетох тази сутрин бележката му и в Интернет. Напълно съм съгласна с него. Явно, се връща в България от UK и е в течение повече от мнозина тук --с нещата ни..Да имаше и тук повече такива , виждащи хора. А вие виждате, че сме разногледи, озлобени и заблудени.
А една колежка го сравни с Карлос Кастанеда. Не , че , според мен е много вярно, понеже той е друг образ. " Горски дух " и ''Полубогиня'' ми казаха, че него го вълнуват духовните неща, моралът и човекът като една трудна вселена, различна от тази на Карлос К.
А Дали романът " Измама " е вече в книжарниците тук ? Не знам дали ще го намеря, защото заминавам, но ако е писано, ще прочета и " Измама ".

от мая / дата: 16 авг 2013

Аз не можах да си обясня защо православен автор е вмъкнал толкова езически и антихристиянски елементи? Контакта с мъртвите например, който е засегнат в книгата и е представен като Богоугодно дело, съвсем не е такова, а доста опасно дяволско начинание. Както и четенето на мисли, получаването на видения. Да не говорим за небрежно вмъкнатата "памет" на водата, което е елемент от източни езически вярвания и култове към неодушевени предмети. На преден план в книгата се изтъква как главните герои прекарват живота си бездействайки и издържайки се от някакви съмнителни огромни доходи, получени чрез четене на мисли. Това може да тласне неподготвения читател в съвсем погрешна посока. Наистина съм изненадана.

от Ралица Христова / дата: 27 юни 2013

Прекрасна книга! Както и всички други на Мартин Ралчевски! Истинска, мъдра, ценна, запомняща се...

от Вас / дата: 21 яну 2012

Браво !!!!
Умишлено не писах веднага, просто исках да я прочета до края.
Нямам думи да я изразя.. Много се радвам, че вътре се засяга Християнството и толкова умело се съчетава с модерното..
И всички тези жития на Светци..
Много правилен път е това, като по този начин се карат доста хора да се замислят и да се обърнат към вярата..
Светът има нужда от хора, като автора!!!
Ще се опитам да намеря и другите книги.. както и редовно да чета статийте..


от Кина Златева / дата: 25 юли 2011

Това е роман за доброта към хората и любовта - бзкрайната любов и безкрайното доверие... Доверието и вярата!
Вяра, за която авторът е написал толкова кратко и искрено следните думи: "Когато човек вярва, че заслужава по-добър живот, той наистина го получава!
Когато истински обича, дори смъртта не може да го раздели от любимите му."
Замразяването на човешкото тяло... Търсенето на нужното лекарство, за да бъде човекът възвърнат към живота... Въпросите, които всеки вярващ човек си задава в такива случаи и търси настойчиво техните отговори...
Въпросите за състоянието на безсмъртната човешка душа... За мястото, където се намира в такива случаи... За Божието становище по отношение на неизлечимо болни хора и становището на съвременната медицина... Въпросите за силата на молитвата и светостта на хора-чудотворци, като Естеван...
Въпросите за превратностите в живота на човека и за загадъчните човешки съдби... Всичко това намира своето място в този роман, който аз бих определила като Енциклопедия... Енциклопедия, в която има всичко: проза, философия, богословие, психология, политика, етика, статистика, народна медицина - всичко! А най-вече Любов!
Трудно, много трудно човек би могъл да обхване съдържанието на този роман, в който авторът проследява живота на цели три поколения...
Три поколения... Три различни истини за човешките съдби, направялвани свише или определяни от нас самите - хората...
И много, много истини за Живота - Големия, Смисления, Значимия живот... Животът, който те прави Човек - ИСТИНСКИ ЧОВЕК...
Истината за контакта с душите на хората в отвъдното, който контакт съвсем не е нещо безобидно, а напротив: крие много опасности, а може да ни доведе и до сериозни психически увреждания... Истината за предразсъдъците, за кол***нията ни, които ни пречат винаги, защото ни държат в застой... Истината за това, че с човека, който е до нас, когато го чувстваме по-близък и от брат, можем да постигнем всичко - и непостижимото дори... Истината за мечтите, лишени от резултат, когато нямат ясни измерения...
Истини, над много от които навярно не сме се дори и замисляли до този момент... Но авторът, добрият богослов и психолог, умело ни води към тях... Без да ни ги натрапва директно, а поднасяйки ни ги чрез диалога на главните герои, той, незабелязано за нас самите, събужда много, много размисли у нас...
А срещата със светеца отшелник Естеван е една от най-вълнуващите срещи, на която авторът е посветил голяма част от страниците на своя роман. Среща, променяща коренно възгледите на главната героиня Дорес, която настойчиво търси отговор за състоянието на душата на своята майка...
Истини, търсени и "изстрадани", т.е. открити чрез личния опит на автора, както той заявява това в едно от своите интервюта: "Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам "личен опит", защото е много важно самият автор да вярва в това, което пише."

Кина Златева

http://Линкът е изтрит от администратор.

от Хей / дата: 02 мар 2011

Лиляна: Много ме развълнува и разказа на автора: ''На екскурзия в България, завръщане след 200 години''. Много жив и истински поглед в бъдещото. И страшен! Този разказ трябва да го прочете всеки, обичащ страната ни човек!!!

Лиляна, къде може да се намери този разказ онлайн?

от Лиляна / дата: 08 фев 2011

Оригинална книга. Само едно не ми стана ясно. Не разбрах, защо японците са най-добрия народ на земята? Ако някой е схванал, нека сподели.
Много ме развълнува и разказа на автора: ''На екскурзия в България, завръщане след 200 години''. Много жив и истински поглед в бъдещото. И страшен! Този разказ трябва да го прочете всеки, обичащ страната ни човек!!!

от Росица / дата: 30 яну 2011

Не казвам, че книгата не ми хареса или че ми хареса. Не съм привърженик на крайните оценки, но трябва да кажа, че образа на героинята е напълно подвластна и податлива на мнението на своя спътник. В истинския смисъл на думата – безплътна. Може би това е, нарочно търсен удобен образ, който да бъде като учебна дъска, на която да бъдат записани мъдри фрагменти. От една страна, да изпъкне ерудицията на героя върху податливата почва на едно не съвсем образовано, наивно, покорно и предвидимо (дори в изневярата) женско присъствие, а от друга – да се споделят с читателя някои пристрастия. В никакъв случай, обаче, не бих нарекла любовта на тази художествена персона безусловна. Тя дори ми се струва извънредно прагматична. Героят е по-безусловен, но той има други... грехове. Пристрастен е към своята безусловност. Но пък е интересен.
Вярно, че аз не съм типичен читател, все по-рядко чета романи и прескачам описания от рода на : Тя вдигна чашата с кафе, отпи, преглътна и я остави на масата. Такова описание ми губи времето и не ми казва нищо. Казвам го принципно, като нетърпимост към бъбривостта.
Но книгата ме увлече с идеята си постижима ли е телепатията с отвъдното и въобще с идеите на автора, от които „подслушвайки неговите мисли” разбрах, че сме чели едни и същи книги. Зарадвах се на включените в романа препратки към Емото, съвременната психология на личността, духовна метафизика и физиката около ускорителя на частици, с чисто нравствените си послания и идеи. А когато героите поеха пътя на поклонението, се надявах на чудеса и откровения, както в „Селестинското пророчество” и дори на някакво езотерично приключение, което да доведе до по-проникновена среща между героинята и замръзналата й майка. Не просто назоваване и описание на нещата, а случване вътре в движението. Авторът е обхванал различни страни на човешкото битуване на земята, на места /предимно в репликите на героя/ книгата подтиква към доверие и някакво меко усещане за милост, за любов. Но в същото време е някак публицистична, прави се опит да се засегнат много проблеми. Тази многота може би щеше да натежи, ако не се провиждаше зад нея желанието на автора да одобри света. Какво остава за читателя – да се радва на един приключенски филм, изпълнен с пътешествия, но след дългото житейско „боледуване” героите, все пак, са посяти в земята.

от Йосиф / дата: 21 дек 2010

Бях в Мексико и се снимах заедно с Мартин в „Троя“. Май това е единствения от всичките 300 българи, които бяхме там, който е написал книга за тази страна. За съжаление „Безкрайна нощ“ не можах да я намеря, но прочетох тази. Когато човек е интелигентен и разказва истински и преживени неща е много интересно. Страшно ми хареса обяснението в Аржентина как да се четат мислите. А това в нюйоркското метро беше жестоко смешно. Не чета особен много романи, но тази книга имам чувство, че ще надживее времето си.

от Petar / дата: 03 авг 2010

Поздравления за тази книга.

от Владимир Кранев / дата: 20 юли 2010

Романът има две страни. Едната е лека и хлъзгава. Тя плъзга читателя и го увлича в действието. Другата страна е грапава и сложна. Тя не се забелязва в самото начало. Присъствието на тази страна е продиктувана от нуждата на злото в света, за да съществува. Светът се нуждае от злото за да се развива. Тази зла нужда, го движи напред.
В повествователен аспект, романът е нещо като екзотична картина на общочовешката драма, на сблъсъка между злото и доброто. Между прагматизма и вярата. Забележителен е сблъсъка на характерите, които макар и привидно близки, на някакво ниво дълбоко винаги остават враждебни. Това присъства във всяко семейство, във всяко общество, дори и в цели народи. Последното донякъде оприличава творбата и на семантическа драма. Има семантическа несъвместимост между базисното зло и борещото се добро. Независимо дали събитията се случват в Португалия, Америка, Аржентина, те нямат общо с емпиризма, а по-скоро се отнасят до безсмъртието на душата. Опита на автора да разкрие силата на духа, на мисълта, на вечната енергия и да я предложи даром в полза на читателя е объркващ за съвременния човек, защото духовната агония на 21-ви век е повсеместна. И все пак опитът и написването на този роман с фантастичен сюжет, който си поставя за цел да превъзмогне угрозите на времето е трогателен.
Изисква се голяма дързост и чувственост за да съумееш да видиш целия свят и себе си в него, захвърлен без надежда и противно на това да не спираш да вярваш. Някои биха видели в това мазохизъм, но за други това би било равностойно на подвиг. На мен този дързък подход ми напомни на Казандзакис и Паламас, но с отенък към новогръцката литература и европейския романизъм, но нека споменатите понятия се разбират условно, защото в тази синкреза основна роля играе християнството. Не знам дали е известно на всички, затова ще поясня какво имам предвид. Казандазкис, след изучаването на Ницше и Шопенхауер, заминава за Атон за да се пречисти. В този контекст, тази наша повсеместна нерелигиозност е добре описана в ''Криворазбраната цивилизация''. Не знам дали автора е имал точно това предвид, но аз долових и опит да се откъсне читателя от вулгарния позитивизъм и да се насочи към себеосъзнаването. Такъв е бил пътя на Достоевски и на Мандзони. А след тях и на хиляди техни последователи интелектуалци.
Заглавието ''Полубогиня'' е красиво, но то съдържа само отношението на обичащия човек, който противно на разума върви срещу себе си. То не се отнася към самия мотив на романа. Исполинския дух на единия от персонажите, на измислената му, но и реална дарба, в крайна сметка натъжава, защото и той, като всеки друг в края на своя живот застава гол и сам пред създателя си.
Обобщено, това е роман, който отвежда читателя пред една невидима и страшна бариера, която никой не може да преодолее. Тя може да се преодолее само с помощта на вярата. И ако човек няма вяра, той остава затворен в собствената си самота като в клопка. Ако я има обаче пред него се открива цяла вселена.

от Рени / дата: 23 юни 2010

Не мога да дам професионално мнение, не съм на това ниво, но е много богата. Безкрайно много идеи от всички аспекти на духовното и рационалното. Уникално за мен е как толкова сюжетни мотиви, идеи, намеци, цялостни тези и т.н. могат да се сглобят толкова съвършено; не се усеща дидактическа преднамереност при представяне на тези, тесктовете вървят плавно, а внушените идеи ненатрапчиво.

от Тина / дата: 04 май 2010

Чудесна книга!
Препоръчвам я на всеки!!!

от Поли / дата: 27 апр 2010

Препоръчвам тази книга на всеки човек,тръгнал да търси духовното у себе си.За мен тя беше едно невероятно изживяване,в което за пореден път се обедих в неизчерпаемите сили на любовта.
Надявам се да не съм прозвучала прекалено сладникаво,на тези от Вас,които все още на са я чели.
А на автора пожелавам още много успехи!

от Валентин / дата: 05 апр 2010

Много лесно четиво, поглъща те и съвсем бързо стигаш края.Интересно е как човек би се справил с живота си ако наистина можеше да чете чуждите мисли и дали би могъл да е безкористен както писателя го описва, според мен такъв човек не съществува.Може би ни се иска да сме такива,но никой не може да е толкова чист все е имал в миналото си предателство или поквара в един или друг смисъл.

от Ангел Григоров / дата: 02 апр 2010

Тази книга ми беше подарена от много скъп за мен човек. Изборът му ме изненада. Но после разбрах, че е имал право, защото ме размаза от удоволствие. Това е една от най-хубавите книги, на които съм попадал изобщо. Книга написана от СЪРЦЕВЕДЕЦ !
Благодаря на човека, който ми я подари.
Благодаря и на автора.


от Деси / дата: 27 мар 2010

Съгласна съм с голяма част от разказаното в тази книга.
В днешно време човек наистина има нужда от нещо такова за да се пречисти.

от Христина Беева / дата: 21 мар 2010

Писмото на таткото е трогателно ;)
Книгата представлява интересно пътешествие, примесено с много житейски поуки.
Преди да я прочета не се бях замисляла за това, че всеки сам може из основи да промени целия си живот. Донякъде биографията на автора потвърждава това. Независимо, че понякога всичко е против теб, ако си малко повече упорита и вярваш, нещата наистина се случват.
Горещо препоръчвам! :)

от Ралчевски / дата: 16 мар 2010

Моите поздравления Марти за поредната ти книга, която излезе на книжния пазар. Вече си личи почеркът на автора и това може само да ме радва ! Желая ти успех в творческия път, по който явно си поел твърдо решен да продължиш.В рамките на една година , да бъдат издадени три твои книги и то от издателство като СИЕАЛА е само по себе си вече успех, но доколкото разбрах подготвяш и четвърта книга? Успех моето момче! Мъчно ми е, че напусна България, но знам и съм убеден, че обичаш Родината си и рано или по-късно, ще се върнеш при Бащиното си огнище ! ТАТКО

от Скарлет / дата: 09 мар 2010

Браво Мартин. Поздравявам те за поредната ти прекрасна книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Той е богослов по образование и писател по призвание. Живее в Англия, но България и православието са първостепенни за него. Заради различния му поглед върху световните събития визитите му в родината предизвикват винаги журналистически и читателски интерес.

Книгите му са изключително автентични и емоционални. Сред тях се нареждат „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и „Емигрант“. Някои от тях са преведени на английски и немски език.

„Антихрист“ е седмата книга на Мартин Ралчевски.