Човекът, който ядеше смъртта

Автор: Борислав Пекич
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Унискорп
Брой страници 56
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 75 грама
Размери 0x0
ISBN 9789543302680
Баркод 9789543302680
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да спасиш от гилотината нечия душа, ако заедно с ежедневния си обяд изяждаш по един лист смъртна присъда? Има хора, чийто живот е следа във водата. Невидими, безмълвни, нереални, без отпечатъци в пясъчната пустиня на човечността. Не знаем откъде са попаднали между нас, а когато си отидат – защо и къде са отишли. Такъв е човекът, който яде смъртта.
„При Борислав Пекич харесвам невероятното му разнообразие и дързостта му да пише различни книги, да скача от жанр в жанр, без да се бои, че ще остане неразбран от читателя.”
Владислав Баяц

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Увлекателна историческа загадка, четящ се на един дъх тест, който доказва литературна смелост и интелектуална дълбочина.
Историята на „Човекът, който ядеше смъртта” ни пренася във времето на Френската революция, прави опит да реконструира живота на един невзрачен човек, който оставя „диря във вода” – исторически податки за неговия произход и израстване липсват, него „хем го има, хем го няма”. Това е гражданинът Жан-Луи Попие – смирен чиновник в Палатата на правдата, прилежен в работата си, която в онези свирепи години се състои в обработката на смъртни присъди. Попие дори не е виждал гилотината, той само може да си представя, да измисля този уред.
Не се интересува от политика. Чудовището на властта му е чуждо, и все пак се е озовал в един от неговите търбуси – това зловещо министерство, което раздава не правда, а смърт. Попие пише красиво, той вписва с възможно най-красив почерк имената на осъдените в регистрите. Революцията обаче помита и неговия спокоен делник, и в миг на озарение той решава да спасява. Колкото може.
Борислав Пекич захваща дълбоки теми – за това какво значи да опишеш един живот, какво значи да бъдеш съдник на миналото, колко е трудно да уловиш нишката на нечия съдба. И същевременно демонстрира великолепно, ярко литературно въображение.

Димо Георгиев, Хеликон-Шумен

Борислав Пекич е роден на 04.02.1930 г. в Подгорица. Завършва гимназия в Белград. Основател е на Съюза на демократичната младеж на Югославия и е осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Амнистиран е едва през 1953 г. Следва психология в Белградския университет. След дипломирането си работи като драматург и сценарист във филмовата индустрия. Член-кореспондент е на Сръбската академия на науките и изкуствата, на Кралския съвет, на PEN център в Белград и Лондон, на Дружеството на литераторите на Сърбия и на дружествата на филмовите и театралните дейци на Сърбия. Работи като коментатор в сърбохърватската секция на радио Би Би Си. Възобновява опозиционния вестник "Демокрация", орган на Демократическата партия, на която е един от основателите. Дълги години живее в Лондон. Пекич е сред най-изявените класици на модерната сръбска проза. Първият му роман е издаден през 1965 г. Следват още много романи, сборници с разкази, есета, писма, около 30 драматургични произведения за театър, радио и телевизия. Произведенията му са преведени на почти всички европейски езици. Писателят е удостоен с множество литературни награди, а и на негово име също е учредена награда.