Играта на ангела

Автор: Карлос Руис Сафон

Коментари: 10

Издател Изток-Запад
Брой страници 472
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 596 грама
Размери 21x14
ISBN 789543216338
Баркод 789543216338
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 20.00 лв.

"- Знаете ли какво им е най-хубавото на разбитите сърца? - попита библиотекарката. Поклатих глава.
- Че могат да се разбият истински само веднъж. Останалото са просто драскотини."

Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели „Сянката на вятъра“ – първата част от поредицата, – сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги.
„Играта на ангела“ е истински пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво.
Карлос Руис Сафон води действието в различни видими и невидими пространства, в непознатите и потайните кътчета на любимия му град, сюжетът е изтъкан от безброй сложни обрати.

Авторът с дяволска лекота изгражда мистериозна, зловеща атмосфера, от която те побиват тръпки. Разказът му въздейства като наркотик, разпалва въображението и сетивата на читателя, който няма сили да се откъсне от книгата, докато не стигне до финала.
Не започвайте да четете книгата вечер – наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта!

Да кажем така. „Сянката на вятъра“ е един вид добрата сестра, която се прибира вкъщи винаги навреме и носи радост на родителите си, докато „Играта на ангела“ е по-скоро лошата сестра, която вечно създава проблеми. - Карлос Руис Сафон

Ключови думи: Книги за книгите, Ден на испанския език

от ne sym syglasen / дата: 13 авг 2015

Само хвалби за тази книга, а аз не я харесах. Не се подлъгвайте. Скучна, наивна и глупава на моменти книги. Тъпо чувство за хумор, всички говорят еднакво, няма характери. Не препоръчвам.

от Огнян Белстойнев / дата: 13 авг 2015

*****СПОЙЛЕР


Съгласен съм с тези, които смятат, че "Играта на Ангела" не е въобще по-лоша от "Сянката на вятъра", а даже доста по-добра, по-реалистична, с всички гадости и извращения на живота. Но най-интересното е, че в последствие се разбира, че Давид Мартин страда от раздвоение на личността или шизофрения и, че всъщност "тартора" не съществува и е плод на неговото въображение.

от toni / дата: 08 яну 2015

това е страхотно

от Stefanova / дата: 22 фев 2013

А за мен "Играта на ангела" е пъти по-добра от "Сянката на вятъра". Ето това е литература. Чакам да излезе и последната част от тетралогията, за да добие всичко завършен вид!

от Пелтека / дата: 22 фев 2013

Сафсафсафсафон е най-добрият жив писател

от deadface / дата: 17 окт 2012

Втората книга от тетралогията е също толкова брилянтна и многопластова като първата, но е значително по-мрачна и зловеща, дори диаболична. Тук свръхестественото, което беше загатнато в "Сянката", преобладава, има повече убийства и сюрреалистични сцени, а сюжетът е още по-интересен и оригинален (любителите на окултни трилъри като "Ангелско сърце" ще останат особено доволни). Мистериите и неочакваните обрати отново са на ниво, ексцентричните персонажи са не по-малко живи и колоритни, действието е по-динамично, а финалът е разтърсващ.

от Лиляна / дата: 24 ное 2011

Страхотна е книгата. Изобщо не е по-лоша от "Сянката на вятъра".

от Силвия / дата: 14 май 2011

"Сянката на вятъра" и аз изчетох с интерес и вълнение, но втората част с една откровена отегченост. В тази книга няма градация на съспенса, четеш убийствата, констатираш ги, за да продължиш и очакваш накрая развръзка, която така и не идва. Неясни образи, за които навярно читателят трябва сам да си отговори какво роля изпълняват и кой описват-дяволът ли или някой друг. Авторът е нахвърлил толкова лица и събития, които читателят очаква да играя не просто епизодична роля, но да имат смисъл, да дават отговори. Е, в тази книги няма да ги открият. Смисълът ми обягна.

от Joe / дата: 06 дек 2010

Сафон е уникален разказвач.

от etigra / дата: 25 окт 2010

Сянката на вятъра прочетох на един дъх- след "Островът" на Виктория Хислъп книгата просто ме грабна и пренесе в невероятните измерения на въображението на този автор като ми даде възможност да надникна в свят, чиито съвременик не съм. Благодаря на автора и издателите за чудното преживяване, живите сюжети и майсторският, изящен език. разсъжданията на автора по житейски въпроси, вплетени в повествованието дълбоко ме впечатлиха!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Карлос Руис Сафон се превърна в един от писателите, заради които моята огромна любов към книгите не намалява, а даже напротив, увеличава се с всяка една прочетена страница. Влудяващо увлекателен, новият му роман „Играта на ангела“ ни разкрива една неповторима атмосфера, мрачни тайнства, изстрадана любов и много, много загадки.
Историята ни отвежда при младия, но неоценен писател Давид Мартин. Живеещ на прага на мизерията, Давид сключва изгоден договор с издателска къща и се принуждава да пише комерсиални романи под псевдоним. Ден след ден, той се отдава само на работа и намира своето убежище в една огромна и мрачна къща, криеща своите зловещи тайни. Но младият човек жадува да напише истински роман - такъв, който идва от сърцето му, а не от джоба на издателите. За съжаление така дългоочакваният и бленуван роман претърпява огромен неуспех и Давид, осъзнавайки, че е погубил здравето си, мечтите си и единствената си любов, е на път да сключи сделка с Дявола...
„Играта на ангела“ е много по-мрачна и тъжна от предишния шедьовър на Сафон „Сянката на вятъра“. Но и двата романа са истински, пълнокръвни доказателства за един блестящ талант и въображение, за една изключителна история, която те оставя в размисъл дълго време след като си затворил книгата, защото „книгите имат душа, душата на онзи, който ги е написал, и на онези, които са ги прочели и сънували“...

Даниела Апостолова – книжар, Варна – Пикадили Парк

С известно затруднение прочетох „Сянката на вятъра“ - първата книга от главозамайващия план на Карлос Руис Сафон. Трудно е да се говори за изграждането на подобно произведение. В наскоро издадената у нас втора книга - „Играта на ангела“, перспективата на познатата фабула е по-мрачна. Играта на самия Сафон се състои в това да продължи без повторения от мястото на закономерно достигнат финал. В настоящия такъв идеите, особената ирония, хуморът и сродството на двете произведения наистина звучат възвишено.

Чавдар Димитров - Хеликон, София - Витоша

“Да кажем така. “Сянката на вятъра” е един вид добрата сестра, която се прибира вкъщи винаги навреме и носи радост на родителите си, докато “Играта на ангела” е по-скоро лошата сестра, която вечно създава проблеми”. Кой би могъл да го каже по-добре от самия автор?

Втората част на бъдещата тетралогия отново тече по мрачните барселонски улици, но нощите са разпростряли своя плащ над цялото действие, отнемайки правото на слънцето да огрява и разкрива тайните. Главният герой Давид Мартин започва като журналист и завършва като създател на религия. Но детайлите са важните.

А те са зловещи. Много трупове се стелят този път из Сафоновите страници. Един след друг хората около Мартин загиват, докато той затъва в трескавия си живот на литературен роб, пишещ под абсурден псевдоним евтини криминалета. Когато разбира, че вече няма път напред, идва Мефистотел в образа на тайнствен издател, искащ от него една книга. Но КНИГА, която ще събере в себе си есенцията на световните религии и ще създаде нова, по-мощна от тях.

По класическа рецепта авторът приема и попада в лабиринт, из който се лута като лабораторна мишка. Някой ходи по петите му и избива систематично хората, с които той общува, спъвайки шансовете му да разкрие една отдавнашна тайна. Която включва много пари, демонична книга, мътно самоубийство и една прокълната къща. Да, и Дявола с ангел на ревера. Нищо не е свято, бог е отсъстващ и щастливите развръзки са останали в другите книги.

Сафон отново изумява. “Сянката на вятъра” те вплита в себе си, а “Играта на ангела” те обсебва като мрачен демон. Не, това не е Кинг, това е Сафон, комуто не са нужни свръхестествености – той има всичко в своята Барселона, много различна от тази, която виждаме по лъскавите брошури.

Христо Блажев, www.knigolandia.info

„Всяка книга си има душа, душата на нейния автор и душата на онези, които са я прочели и сънували."
Карлос Руис Сафон, „Играта на ангела"

Искате ли отново да се потопите в магическата атмосфера на Карлос Руис Сафон? Да се разходите по сумрачните и криволичещи улички на любимата му Барселона? Да съпреживеете една голяма любов и една страшна трагедия? Да станете свидетели на договор, сключен със самия дявол? Да се спуснете в мрачните бездни на подсъзнанието на един автор, продал душата си на дявола, за да опише тази история?
Любов и омраза, отчаяние и надежда, желание за живот и стремеж към   смъртта, тайнственост, мистерия, убийства и една дълбоко погребана  тайна... Героите на Сафон ни обсебват и ние не просто съпреживяваме, ние заживяваме техния живот. Къде е границата между фантазията и реалността? Потърсете отговора  във втория роман на Карлос Руис Сафон  „Играта на ангела” - и може би ще го откриете. А може би - не... При всички случаи  няма да се разочаровате.

Стефка Милева, Хеликон - Бургас

„Играта на ангела“ се развива на фона на бурната и мрачна Барселона в началото на двадесети век.

Възелът се заплита около Давид, момче за всичко в голям вестник, което мечтае да стане писател.

И действително, той притежава невероятната дарба да разказва истории като никой друг, дарба която привлича вниманието на Корели - мистериозен господин готов да пожертва невероятни суми и ресурси само и само перото на Даниел да послужи за неговата кауза.

А каква е тя?

Кой литературен труд струва сто хиляди песети?

Създаването на една нова религия например…

И докато Даниел започва да съзира свръхестествени следи в делата на благодетеля си, неусетно от хватката му се изплъзват всички важни неща, задържащи го в света на здравия разум.

Любимата му жена се венчава за най-добрият му приятел и разбива сърцето му, подтиквайки го да се отдаде още по-страстно на работата си.

Когато все пак вижда грешката си и решава да се върне при него, заставяйки го да остави зловещия проект, внезапно я обладава саморазрушителна лудост, която довежда до смъртта й. Даниел постепенно отблъсква от себе си приятелите и близките си, самият той е недосегаем, сякаш закрилян от невидима сила.

В опит да разнищи мистерията около тайнствения господин Корели, той се впуска в едно опасно разследване, което го повежда по почти толкова умопомрачените следи на друг писател поел същата задача десетилетия преди него…

От същия мрачен непознат, които както изглежда е поверявал амбициозния си проект на много други изтерзани души, векове наред без да промени и частица от същността или облика си. Осъзнал в какво се е забъркал, Даниел се опитва да се измъкне от сделката, в която, както изглежда, е продал душата си.

Търсейки път навън, той открива само доказателства за собствената си шизофренична лудост, като всички следи от деянията на тартора плътно се покриват с неговите собствени действия…

Включително и загадъчната смърт на любимата му Кристина.

Дали наистина мракът, който го е обгърнал е продукт на собствения му болен ум или нещо зло го дебне от сенките?

Ако иска да спаси живота и душата си, Даниел може да вярва само на себе си.

Катерина Жечева, Хеликон Витоша

„Всичко е приказка, Мартин. Нашите вярвания, нашите познания, нашите спомени, че даже и сънищата ни. Всичко е приказка, повествование, поредица от случки и персонажи, които предават някакво емоционално съдържание...”Но!!! ...”това, което искам от вас е формата, а не съдържанието. Съдържанието винаги е едно и също и е измислено, откакто съществуват човеците. Отпечатано е в сърцата им като сериен номер... искам да създадете за мен нова религия, Мартин...”

Един писател е обречен да запомни мига, в който ще види името си, отпечатано върху жалък къс хартия, който ще го надживее и оттам насетне вече е изгубен и душата му има определена цена.

Това не е книга за религиозни поучения или наставления, това е повествование, което ще предизвика съзнанието ви да търси значението на всяка дума, скритото послание на всяка случка, а ръкописът на Давид Мартин ще ви държи будни и в най- дълбоките ви сънища.   

Анелия Ангелова, Хеликон Витоша