След месец, след година

Автор: Франсоаз Саган

Коментари: 3

Издател Фама
Брой страници 144
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 200 грама
Размери 21x14
ISBN
Баркод
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 12.00 лв.

Франсоаз Саган (1935-2004), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, “Добър ден, тъга”, която мигновено взривява книжния пазар. Причината е не само в качеството на романа, трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, но и в това, че авторката е едва осемнайсетгодишна – а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка “чаровно малко чудовище”, романът е преведен на десетки езици и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература, само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра.
Следват “Обичате ли Брамс?”, “След месец, след година”, “Дивните облаци”, “Усмивка почти” и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, в които Франсоаз Саган все така обаятелно пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства.

Франсоаз Саган пише дълбоко и чувствено за страстта, за любовта и за съпътстващите ги лудости и неврози. - Жьонвиев Мол

Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога – цял живот. - Франсоаз Саган

от Диана / дата: 23 ное 2009

Защо пише, че книгата е изчерпана и не може да се поръча? Нали е съвсем нова? Живея в малък град, където няма книжарница.

от Морена / дата: 23 ное 2009

Страхотна авторка. С огромно удоволствие прочетох и петте романа. Препоръчвам я на всички (дори и на мъжете)!

от reni / дата: 05 ное 2009

Много хубава книга!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

 Затварям  последният роман на Франсоаз  Саган – прочетен на един дъх,  защото нейните романи се четат именно така – на един дъх – и за пореден  път оставам с чувството за безнадежност и унилост... И с лекия привкус на  нещо горчиво, заседнало някъде дълбоко насред душата ми...
 Ето, такива са и героите на мадам Саган – тъжни, безнадеждни, унили... и  обречени. Обречени на вечна самота... Защото животът, за който мечтаят,  е вече изживян... И любовта, за която копнеят, е вече излюбена... И  успехът, към който се стремят, е с кадифения блясък на тъмночервено  вино, но с горчивия дъх на бадеми...
 Животът им е игра, в която картите са предварително раздадени и краят е предизвестен. И този край е като финала на тиха драма, в която никой не плаче, защото дори сълзите им са вече пресушени...
 И когато завесата падне, всички ние - безмълвните свидетели на тази драма - знаем, че даже Тит да срещне някога отново своята  любима   Вереника... Дори след месец, след година... Те нямат бъдеще, защото илюзиите живеят единствено под светлините на прожекторите...

Ваня Хинкова, Хеликон Русе

Какво е усещането, когато любовта променя сетивата и обожествяването на любимия  човек ти  се струва най-естественото нещо на света?
А какво е когато все пак оставаш трезв в преценките си и иронията е единственото ти спасение. Шаблони в любовта не съществуват -  това разкрива Франсоаз Саган в книгата си -  там, където ще откриете себе си, но не съвсем. Ще прозрете смисъла или безсмислието, ще се възторгнете или възмутите. Едно е сигурно – няма да останете безучастни.

Елена Бръмбарова, Хеликон - Пловдив

Франсоаз Куарез е родена в градчето Кажарк в Южна Франция на 21 юни 1935 г. в семейство на богат производител и светска лъвица. Малката не наследява нито майчината красота, нито бащиното благоразумие. Тя е своенравна и самостоятелна. В стаята си пише до разсъмване, с което нейната майка така и не може да се примири: "Тя дори не се старае да е особено привлекателна." Получава традиционно за буржоазна Франция образование в католически колеж, а след завършването му постъпва във филологическия факултет на Сорбоната. В университета не се задържа дълго. Завършва първата изпитна сесия и се отписва. Краткото горещо лято в Париж прекарва в писане. През есента се появява "Добър ден, тъга".
Дебютантката сама го отнася на известния парижки издател Рене Жюйар. В последния момент Франсоаз се уплашва и го подписва с псевдоним, който заимства от любимия си Пруст. В едно от произведенията му има принцеса Босон дьо Саган.
Преуспяващият издател веднага предусеща успеха на книгата от неизвестен автор и на следващата сутрин определя среща на Франсоаз. Когато в кабинета му влиза слабичко момиче с остър нос, той е разочарован.
Подозира я в плагиатство
Според него романът, пронизан от страст и еротика, не може да бъде написан от тази млада особа, при това ненавършила пълнолетие. "Признайте честно, госпожице, кой е истинският автор!" - съвсем меко и бащински я моли той. Франсоаз смутено слага на бюрото четирите тетрадки с чернови, които за всеки случай е взела със себе си.
След излизането на книгата във Франция се разразява скандал. В романа на младата писателка за пръв път във френската проза почти на 50 страници е описано как младо момиче практически пред очите на баща си върти любов. За порядъчна католическа държава това е шок.
"Добър ден, тъга" става световен бестселър. Става емблематичен за времето си предвестник на
епохата на свободните нрави
Страната е обхваната от истинска саганомания. Младата писателка е обявена за пророк, преследват я тълпи от фенове, списанията се надпреварват да я снимат за кориците си, вестниците бълват огромни интервюта с нея, на всяка крачка е засичана от папараци.
19-годишната французойка получава нечуван за онези времена хонорар - 100 млн. франка (около $100 000) и не знаейки какво да прави с тях, иска съвет от баща си. "Никога не съм държал в ръцете си такава сума. Трябва да ги похарчиш колкото е възможно по-бързо. На твоята възраст парите не носят щастие", отсича преуспелият бизнесмен.
Франсоаз, която никога не е била послушна, този път се вслушва в словата му. Пръска безразборно пачките за дизайнерски дрехи, почива в модни курорти, черпи приятели в най-елитните ресторанти на Париж. Става редовна посетителка на казината. Само за една нощ профуква 8 млн. тогавашни франка на зеленото сукно. На следващия ден за тези пари купува огромна старинна къща, в която е живяла Сара Бернар - нейният кумир. По-късно й посвещава една от книгите си.
Скоро след излизането на романа издателят й организира голямо рекламно турне от Ерусалим до Ню Йорк, в което младата дама е съпроводена от личния си фотограф - атлетичния красавец Филип Шарпантие. Той е и
първият й любовник
С него Франсоаз се превръща в млада жена, престава да се лигави и дори се опитва да готви за любимия си. Но щастието й не трае дълго. Само седмица след турнето Филип я зарязва заради друга. Разочарованието е огромно и за да се успокои, тя си купува спортен "Ягуар", с който лети из Париж с огромна скорост.
Една вечер, добре подпийнала, 22-годишната звезда сяда зад волана и губи управление. Свръхмощната кола излита с огромна скорост от платното. Закарват писателката в клинична смърт. В болницата буквално събират парчетата от нея.
На свиждания започва да идва големият парижки издател Ги Шелер. Часове наред седи до леглото на опакованата в гипс търсачка на силни усещания. И накрая й предлага ръката и сърцето си. Франсоаз приема.
"Срещата ни с Шелер приличаше на звуци на виолончело, звучащо на заден план в живота ми", разказва тя. Защото по това време пред нея стоят по-сериозни задачи. Читатели, издатели и критици с нетърпение чакат новия й роман. Франсоаз е наясно, че не може да лежи на стари лаври, иначе ще я обявят за еднодневка. Но романът зацикля. Опитва се да предаде реалните си преживявания, а излиза нещо натруфено и фалшиво. Започва да се напива всяка вечер, взема наркотици, към които се пристрастява след катастрофата. В този момент мъжът й поема нещата в свои ръце и започва да й дава съвети. "На хората им е нужна мечта, а не твоят личен опит." И се оказва прав. Излиза "Самотна усмивка", който критиците обявяват за шедьовър, в него има дълбочина и мъдрост, които липсват в първия й роман. Издателите наричат Франсоаз Саган "тиражно чудовище", а търсенето на книгите й надминава предлагането.
В същото време семейният й живот се разпада. Веднъж тя се прибира вкъщи и сварва съпруга си да чете вестник на дивана в хола. Тривиалната сцена я поразява.
Събира си куфарите и излиза
без обяснения. "Знаех, че моето тръгване няма да огорчи мъжа ми. Ако беше обратното, нямам представа как бих постъпила", си признава след години тя.
След време Франсоаз прави още един опит да постигне семейно щастие - омъжва се за американския скулптор Боб Уестхоф. Дотолкова сериозно гледа на нещата, че дори ражда сина си Дени. Ролята на съпруга и майка обаче не й допада. Вторият й брак също приключва бързо. "Седем години преживях в атмосфера на задушаваща скука и досадни закуски. Семейният живот не е нищо друго освен макарони на фурна. А това блюдо не се сервира в моята кухня", заявява Саган на съпруга си.
Апартаментът й се превръща в най-известния литературен салон на Париж, започва отново да пие и да залага на рулетка и с огромни тълпи обикаля модните курорти. "Кога успява да работи?", чудят се всички.

www.standartnews.com