Още с публикуването на романа „Отива една жена при лекаря”, в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – „Без нея”. Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта й, като на първите страници ни връща към съдържанието на „Отива една жена при лекаря”. Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега накъде? Как да бъде опора за Луна и същевременно да се пребори със скръбта по загубата?
„Без нея” е разделен на три части: „Стейн”, „Стейн & Луна и Роус” и „Стейн & Луна”. Те представят трите фази на развитие на действието. В самото начало Стейн компенсира отчаянието си чрез секс и наркотици. Впоследствие се обръща за съвет към спиритуален терапевт; той го навежда на мисълта за пътуване към себе си, което ще го сближи и с тригодишната Луна. Думите на терапевта, че Луна ще му възвърне способността да обича, постепенно се сбъдват.
Цялото действие в романа е подчинено на една цел – спасяването на любовта. Може да звучи банално и донякъде опростено. И все пак тези близо 300 страници представляват вълнуващо четиво със симпатични герои и приятен ритъм на повествованието. Няма страница, която да дотегне на читателя. В края на „Без нея”, след почти тримесечно пътуване из Тайланд и Австралия, Стейн звъни на (някогашната си) любима Роус. Кани я да отпразнува Коледа с него и Луна. На въпроса защо й се обажда, той започва да заеква: „Защото проумях, че... ъ-ъ...” - „Че какво?” - „Че те обичам.”. Звучи сладникаво, но не може да се отрече, че е мило!