Книгата (както и всичко останало на тази авторка) е драматизирана пропаганда на т.нар. свободен пазар. За тези, които не знаят, свободният пазар на кратко се състои от следното: без минимална работна заплата, отсъстващи регулации на бизнеса (например за замърсяване на въздух или води, за работни условия), липса на държавно образование, тотално окастряне и изкореняване на всякакви държавни помощи за бедни или субсидии/протекции за местни производители, отваряне на пазара на държавата за чуждестранни производители, масова приватизация (включително на здравна и образователна система), плосък данък (това означава данък еднакъв за всички, вместо такъв базиран на приходите). Нека да обясня какво означава това, пренесено в практиката. Липсата на държавни субсидии за местни производители и липсата на входни мита за продуктите на чуждестранните им конкуренти означава първо фалит на вече съществуващите производители, които не могат да се конкурират с евтината продукция на компания, имаща ресурсите да подбива цени, което означава скок на безработица, бедност, престъпност, миграция. Липсата на протекции означава и че индустрията, необходима за високия стандарт на живот, просто няма да бъде изградена. Липсата на помощи за социално слаби хора, означава нарастване на бедността, оттам и на престъпността, политиката зад орязване на социални помощи цели превръщането на хората в работен добитък - да бъдат принудени да работят като животни за жълти стотинки (тук идва на помощ и премахването на минимална работна заплата). Държавно финансираното образование има функция чрез своята лесна достъпност да послужи за ограмотяване на населението и превръщането им в продуктивни граждани, което помага за намаляване бедността, подобряване на живота и оттам се намалява и престъпността. Само че от държавно образование и достъпно здравеопазване милиарди не се правят, затова свободният пазар се стреми към колкото се може по-голяма приватизация. Разбира се неотделна част от процеса са и настървеното демонизиране на хора с леви убеждения и държавата като зло и канонизирането на свободния пазар и носителите му като свръххора. Накратко, тази книга е част от пропагандата на политика в интерес на големите корпорации, като се цели тяхното освобождаване от всякаква отговорност, отчетност и максимизиране на печалби за сметка на всички останали, като за последните последствията са масово обедняване и понижаване качеството на живота. Една подробност - книгите на авторката изиграват решаваща роля в така нареченото "Червено плашене" по време на Студената война в Америка, което се явява съвременна версия на лова на вещици - всеки ляво клонящ човек в Америка тогава е обявен за социалист/марксист/комунист и политически и социално неутрализиран. Ако влезете в издателството на тази книга и прегледате издадените им книги, ще видите, че преобладаваща част от тях са в подкрепа на свободния пазар. Само че има една подробност, която няма да прочетете в нито една от тези книги - държавите постигнали висок стандарт на живот и развитие (разбирай тези от Западна Еропа и САЩ) са направили това чрез силни протекционистки политики и силна роля на държавата, но това напразно ще го търсите в книгите на авторката. И още, след като вече постигнали господстваща позиция, тези държави провеждат политика на системен саботаж на усилията на други държави да се развият, като развитите пречат на развиващите се страни да прилагат същите социални политики, които някога са помогнали на самите тях. Като за целта се инвестира в агресивно пропагандиране на свободния пазар, а когато само това не е достатъчно, се прибягва до финансиране на фашистки режими, които налагат вече споменатия пазар с цената на много кръв и безмилостен геноцид над опърничавите левичари. И до днес връзката на режима на Пиночет в Чили с налагането на свободния пазар в страната упорито се избягва или най-много се споменава неохотно. Не се споменава и "незначителната" подробност, че преди той да дойде на власт, държавата е в подем, точно благодарение на социални политики - има достъпно здравеопазване, държавно образование, работническа класа със заплати, позволяващи среден стандарт, висока заетост, развитие на индустрията, което означава, че държавата търси да се преориентира от нискодоходен износ на евтини суровини, използвани от развитите държави в техните индустрии към производство на по-скъпи индустриални продукти, които се явяват потенциална конкуренция за развитите държави, търсещи да продават индустриалните си продукти в Чили. Става интересно нали? От една страна държавата иска да спре/ограничи износа на евтини първични ресурси към развитите държави, от които те имат нужда за производство на индустриалните си продукти и от друга тези развиващи се държави имат амбицците да произвеждат същите индустриални продукти, вместо да са принудени да ги купуват от богатите си господари. И за капак на всичко президентът Аленде започва да говори за национализация с цел разпределението на блага да помогне за подобряването на живот на хората. Още една подробност, по това време левите убеждения намират широка подкрепа и са преобладаващите, не само в Чили, но и в цяла Южна Мерика, президента Аленде е избран с мнозинство, а тренираните от чикагската школа чилийски икономисти са шепа хора, чиито убеждения се отхвърлят от едно значително мнозинство. Но кой е казал, че това ще спре американските интереси. И стигаме до Пиночет, който с благословията на ЦРУ, и идеологически подпомаган от икономическата школа за свободен пазар на Милтън Фридман, подлага на геноцид левичарите и налага свободния пазар в Чили. Същото протича и в останалите южноамерикански държави. Моделът се прилага и до днес в Африка, Източна Европа, Русия, Афганистан, Ирак, Сирия. За подробна картина, препоръчвам книгите "Шоковата доктрина", "23 неща, които не ти казват за капитализма", "Лошите самаряни".