Ужасно добра книга! Да не повярваш, че е българска! А я прочетох, само защото ми я подариха. С много недоверие подходих, обаче ми влезе под кожата. Rot е виновен - той ми я подари. За което мерси и браво. krip, не знам какъв ти е проблемът. Писнало ми е от първобитни литературни критици като тебе. Да не би да си даскал? Или бюрократче от някой писателски съюз? Я отивай да си четеш Евтим Евтимов
Напускам, ангелът ми хранител е пиян
Автор: Алекс Томов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 187 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789544915506 |
| Баркод | 9789544915506 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„ ...В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса.
Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното звучене на панаирджийска латерна в дует с арфа. Исках да постигна музикалното звучене на Том Уейтс, който умее със съдрания си глас, използвайки разстроени инструменти, да създаде емоционална музика, макар и невинаги музикално вярна. Това планирах като емоционален фон на самите истории. Те, разбира се, на места се разминават – тонът и фактологията, но и това беше с цел – исках да звучи като разказ на дете. Децата успяват да разкажат най-сериозната история с невероятна незаинтересованост и някак между другото, а това, което споделят, кара косите на възрастните да настръхват. Те могат да разкажат по най-сериозния начин нещо, което съществува само в техния детски свят и е незначително, но за тях е всичко, най-важно и единствено.
Като финал – иска ми се да рискувам със собствен звук. Той е блус – неравен ритъм и нагорещен въздух, черно-бяла снимка на клоунско лице.“
Алекс Томов
Аз обаче си купих книгата трудно - ако не бях видял реклама в нета, нямаше и да знам, че я има. Милата продавачка ми я извади от склада.
А след като си я взех, никак не съжалих. krip, не знам какво не ти е харесало. Да, книгата определено не се чете лесно. Ако очакваш летен хит за плажа, това не е твоята книга. Училищно ниво на езика - малко прекалено изказване. Не мислиш, че е заслужил книгата - така говорят хората, които мислят, че след Кафка нищо друго не трябва да се публикува. Карай, не съм адвокат на никого. На мен ми хареса много. \"Едуард\" например е добър азказ и за домашното насилие, и за отритнатите различни. Доста е мрачна като цяло, но това е ефект. Абе не е за влюбени тийнейджъри. И наистина звучи като Том Уейтс на хартия. Рядко срещам други фенове на стария котарак!
Купих си книгата лесно (обещаваща поредица, красив дизайн, жанет45... нова българска литература) прочетох я трудно.
Авторът определено има интересни идеи, но стиловото и езиковото ниво (училищно) са все още прекалено... недооформени и инфантилни. Собствената му Анотация за книгата ми звучи по-скоро като оправдание отколкото като план и равносметка. Не мисля че е заслужил тази книга. Със същата сила могат да издават и хиляди други хора, които просто си пишат ей така без претенцията за писатели... някъде по блогове, форуми, тетрадки и тн.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Може би си мислите, че героите от разказите теглят чертата, махват с ръка, но чертата още не е начертана, а и никой не си е махнал ръката. :) Всъщност има нещо, което прави героите от разнообразните разкази така да се каже „сродни души“. Души по нещастие. Нещастници. Някои от тях дори неосъзнати сами по себе си като такива. Е, ще си кажете: „По-добре за тях“ - а за нас по-добре ли е?
Тази книга ни кара да се замислим за нещата от другата страна, за това, че може и да е по-зле и по някакъв словесно-асоциативен начин ни кара да се чувстваме малко или много късметлии, независимо в каква каша сме се забъркали. Все пак живеем в България и всеки се е сблъсквал с абсурдите, ако не е... ще се. Но не се отчайвайте, спасението дебне отвсякъде.
Напускам! Да! Напускам нещастието. И имам щастието да не съм една от тях (героите) – това бяха първите ми мисли след като прочетох тази книга. Пожелавам на всеки да си „причини“ това удоволствие и искрено да си го помисли!
Тази книга ни кара да се замислим за нещата от другата страна, за това, че може и да е по-зле и по някакъв словесно-асоциативен начин ни кара да се чувстваме малко или много късметлии, независимо в каква каша сме се забъркали. Все пак живеем в България и всеки се е сблъсквал с абсурдите, ако не е... ще се. Но не се отчайвайте, спасението дебне отвсякъде.
Напускам! Да! Напускам нещастието. И имам щастието да не съм една от тях (героите) – това бяха първите ми мисли след като прочетох тази книга. Пожелавам на всеки да си „причини“ това удоволствие и искрено да си го помисли!
Зорница Чернева, Хеликон – В. Търново
