Предлаганата сега книга изразява отношение и внимание към близкото ни комунистическо минало от една страна и от друга - е плод на по-траен интерес към своеобразното богатство, каквото представляват човешките биографични нишки и истории на живота за осмислянето на определени социални реалности. Конкретните човешки разкази и истории на живота, включени в нея служат на определена авторска хипотеза: за специфичната култура на оцеляването, която бележи близкото ни минало и някои от неговите характерни следи. Тези пространни интервюта и човешки свидетелства обаче, сами по себе си остават достатъчно интересно четиво. И могат днес (но и по-нататък) да стимулират и се вписват и в онези по-цялостни процеси на социално познание и самопознание, което вълнува и от което продължава да се нуждае българското общество.