Езерни молитви/ твърда корица

Автор: Свети Николай Велимирович

Коментари: 0

Издател Омофор
Брой страници 320
Година на издаване 2009
Корици твърди
Език български
Тегло 358 грама
Размери 20x14
ISBN 9789549700794
Баркод 9789549700794
Категории Християнство, Религия, Хуманитарни науки, Книги

"Дълги са притчите, предълги, кратка е поуката -
една дума. Притчите се преливат в притчи както
гладкото лице на моето езеро от боя в боя. Има
ли край преливането на вода под слънцето? Има ли
край преливането от притчи в притчи?
Дълги са притчите, предълги; кратка е поуката -
една дума. Ти Си тази дума, словесни Боже, Ти Си
поуката на всички притчи.
Една е същината на всички неща, една е поуката
на всички притчи. Нещата са гатанки на небето.
Ти Си отговорът на всички гатанки. Притчите са
Твоето надълго и нашироко; Ти Си краткото на
всички притчи. Зрънце Си злато на бряг от камък.
Кажа ли Твоето име, всичко съм казал, и повече
от това.
Любов моя, помилуй ме! Сило и Истино моя,
помилуй ме!"

Св. Владика Николай Велимирович

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград; специализира в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. Преподава богословие в Белградската духовна академия. Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.). След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ. Пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 г. Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. До 1991 г. мощите му се пазят в американския сръбски манастир „Св. Сава" в Либъртсвил. След падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай — да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.