Житие и страдания грешнаго Софрония

Автор: Софроний Врачански

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 96
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 100 грама
Размери 20x13
ISBN 9540902460
Баркод 9540902460
Категории Средновековна и възрожденска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 5.00 лв.

Освен “Житие и страдания грешнаго Софрония” изданието съдържа думи за Софроний Врачански: автобиография: историческо и литературно значение; Животоописание; Автобиография на Софроний Врачански и други статии от Т. Атанасов, В. Друмев, Б. Пенев, акад. М. Арнаудов и П. Анчев.

Ключови думи: Ден на народните будители

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Поп Стойко Владиславов (роден, както сам посочва в \"Житието\" през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарский в 1765 г. в Котел. Паисий му показва \"История славяноболгарская\", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770-1775). През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин - този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ - отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.



От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Д. Попски пише за него ода. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. \"Кириакодрумион, сиреч неделник\" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга - и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името \"Софроние\". Пише и друг сборник \"Неделное евангелское толкование\" (1805 - археологически музей Шумен). \"Житие и страдания грешнаго Софрония\" и \"Възвание към българския народ\" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Канонизиран на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.