Невероятна книга. Разтърсваща, ужасяваща! Не я препоръчвам на хора със слаби нерви или в депресия.
И ако до последните 50 страници вече си задавате въпроса какво още по-ужасно може да има по-нататък, трябва да ви уверя, че ИМА!
Знак за незаконороденост
Автор: Владимир Набоков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 256 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 345 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545973383 |
| Баркод | 9789545973383 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Във въображаема страна е извършен преврат. Управляваща е Партията на средностатистическия гражданин. Под лозунгите за всеобщо равенство и щастие действа чудовищна полицейска машина и биват потъпкани всякакъв индивидуализъм и лични свободи. Арестите и екзекуциите са ежедневие. Единствен Адам Круг, световноизвестен учен, се противопоставя на режима чрез отказа си да стане част от него. А натискът идва лично от лидера на новата партия и негов съученик Падук, жесток, подъл и хлъзгав още от времето, когато е бил момче с прозвище Жабока...
Системата за вземане на заложници има многовековна история още от войните в най-дълбока древност, ала все пак настоящата книга внася свежа нотка в тази практика, описвайки как една тиранична държава може да воюва със собствените си граждани и да държи като заложник всеки от тях напълно безнаказано, без никакво съобразяване със законите. Едно дори още по-съвременно подобрение е коварното използване на това, което ще определя като “лост, наречен любов към родината” – прилаганият толкова успешно в Съветския съюз подъл метод, състоящ се в обвързване на бунтаря към неговата окаяна страна и със собствените му усукани сърдечни струни.
Владимир Набоков
Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!
Джон Ъпдайк
Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.
Мартин Еймис
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
