От VI до III в. пр. Хр. от Атлантическия океан до Хималаите гърците играят неизмеримо важна роля. Това определение не е прекалено силно, като се има предвид броя им и първоначално обитаваната от тях територия. Не всичко, разбира се, е продиктувано единствено от елинизма. Учението на Конфуций или на китайските мъдреци и разпространението на будизма в Югоизточна Азия са феномени със сериозно влияние. Но колкото и големи да са били последиците от тях, те не са могли да се проявят цялостно за разглеждания от нас период от 300 години. За същото време, обаче, елинизмът успява да се формира, да се развие до голяма степен и да увековечи имената на Пизистрат и Темистокъл, Тукидид, Сократ, Праксител, Демостен и Аристотел и да остави след себе си Акропола, трудът на Платон и постиженията на Александрия. Гърците полагат духовните, културни и политически основи на една „класическа" цивилизация, чиито наследници сме и ние.
С възприемането на Гърция като своеобразен център се наблюдава правилно подреждане на историческите перспективи. Това е най-добрата гледна точка за възприемане на нещата от онези времена. Хоризонтът на Херодот, считан за „баща на историята" е възможно най-широк през неговата епоха. Излишно е да споменаваме, че ще насочим поглед и към земи, за които той дори не е подозирал. Но, подобно на Херодот, отправната ни точка отново ще са прозрачните води по крайбрежието на Егейско море.
Класическа Гърция със своите градове е водещия мотив на настоящия труд.