Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

 Отдавна не бях чела разкази, написани толкова простичко и в същото време затрогващи, разтърсващи, запомнящи се… Основен герой в тях е жената – майка, съпруга, любовница… Жената - състрадателна и обичаща, провокативна и съблазняваща, безжало-стна и загадъчна. На пръв поглед обикновени истории с необикновен, или по-скоро с  неочакван край. Това, което толкова много ми хареса, когато преди години открих О.Хенри , а доста по-късно и Ерик-Еманюел Шмит с  Мечтателката от Остенде.
Една по женски поетична книга, написана от мъж! И си мисля, че само един французин е способен да разрови така дълбоко женската душа и да я разбере!!!

Удивително съчетание от разкази, в които главен герой е Жената.

Тази с многото лица, плахата и силната, желаната и пренебрегваната, изгаряща от скрити тайни и откровена до болка. Но винаги истинска, близка и достижима.

Жената, която всяка от нас разбира, защото притежаваме същите качества и се срамуваме от същите недостатъци.

Всеки разказ тук е като разговор “по женски” - до болка откровен, нескриващ нищо... може би за това и авторът ни оставя накрая малко по-смирени, в единение със себе си – “блажени  са разнищените духом, защото тяхно е Царството сърдечно”.

Именно истинността пред самия себе си, свалянето на булото на фалша превръща отделния герой в наш своеобразен учител, независимо от всичките му грешки и неволи - човекът заблестява като добре излъскано огледало, когато позволи и на други да се огледат в него, да поплачат заедно... когато спре да обвинява или претенции да изявява към когото и да е и си спомни, че е тук само и единствено, за да обича...