Сатурн
излиза от живота ми.
Напуска ме.
Но аз не страдам,
нито пък изпитвам щастие.
Думите ми бягат,
може би от страх?
Но всичко свърши!
Думата "обрат" присяда
тихичко до скута ми.
По-точната е друга:
може би "абсурд"?
И уж съм цяла, но не съм.
И уж съм здрава, но не съм.
Борбата, която предстои
е повече карикатурна.
Повече измислена.
Изчерпана, ограбена отвътре,
нямам знание за новия си ден.
Предчувствията
ме напуснаха и те.
И сънищата не приличат
на пътуване.
Смениха ги и тях!
Кога ме подмениха цялата?
Сатурн навлече бяла риза
върху мен и си замина.
Остави ме във видимо безличие.