За Божия Град Т.2

Автор: Блажени Августин

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 262
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 337 грама
Размери 21x14
ISBN 9789540901145
Баркод 9789540901145
Категории Философски направления, Философия, Хуманитарни науки, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 9.00 лв.

Издателство „Захарий Стоянов" пристъпва към публикуването за първи път на български език на капиталния труд на Блажени Августин „За Божия град".
Цялото съчинение се състои от двадесет и две книги, създавани в продължение на 13 години - в периода 413-426 г. В него Блажени Августин анализира произхода и развитието и предсказва бъдещето на два
враждебни свята - на духа и материята - на Бога и Плътта.
Истина или Лъжа, Сянка или Действителност, Вяра или Безверие, Разум или Фатум, Истинност или Илюзия, Бог или Демони, Любов или Омраза, Смърт или Живот, Милост или Неотменност - без фалш и с най-човешка
искреност Блажени Августин облича в исторически, философски
и езикови форми, за да ни срещне с тях в преддверието на Истината
за Божия град.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Августин се ражда през 354 в Тагаст (съвременен Алжир)- по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесет годишна възраст той заминава за Картаген, където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника, е отдадена католичка, а баща му Патриций е езичник.

Манихейски период
За съжаление на майка му, Августин се присъединява към манихейската ерес. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката - изкуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват. Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който е имал задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Милано.

Младият провинициалист печели мястото и заминава на север за да го заеме през 384 г. На тридесет годишна възраст Августин е спечелил най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове, давали възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч, Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, имал по-малко изтощителен живот от него.

Нео-платонистичен период
Майката му се опитала да го притисне да стане католик, но епископът на Милано Амвросии оказал най-голямо въздействие върху Августин. Амвросии бил магистър по реторика, така както и Августин, но бил по-възрастен и по-опитен. Повлиян отчасти от проповедите на Амвросии, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на маихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Но вместо да стане католик като Амвросии и майка му Моника, той се обърнал към езическия нео-платонизъм. Самият той твъдрял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие потънал в скептицизъм.

Майка му го придружила до Милано и той й позволил да му уреди брак, в следсвие на което той напуснал любовницата си (след като изчакал 2 години годеницата си да навърши зряла възраст, вероятно е бил с друга жена през това време).

Християнски период (386 г. - 430 г.)
През лятото на 386 година, след като прочел за живота на Свети Антони пустинник и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Милано, отказал се от женитба си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещенството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало "tolle lege" ("вземи и чети".) В този момент Августин бил отворил случайно Библията на Римляни 13 глава, 13 стих. В своите "Изповеди" той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература. Амвросий кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.

След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир.) Станал известен проповедник. Повече от 350 проповеди, които се считат за автентични са запазени. Той е забележителен с идейното си противопостявяне на манихейството, което преди защитавал.

През 396 г. Августин става помощник епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което го му дава титлата "патронен светия на обиновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.

Августин умира през лятото на 430 г., по време на обсадата на Хипон от вандалите.