В огромното по обем литературно наследство на Съмърсет Моъм (1874-1965), включващо 20 романа, 31 пиеси, множество пътеписи и есета, особено място заемат разказите му. Събрани в четири обемисти тома, по единодушното мнение на критиката те са върхова точка в неговото творчество. Независимо дали описва лондонското висше общество или екзотичните острови на Южния Пасифик и страните от Югоизточна Азия, Моъм разказва брилянтни истории за любов, изневяра, страсти и предразсъдъци, в които проявява присъщото си иронично отношение към човешките слабости. С остро чувство за време, място и драматизъм той пресъздава последните дни на Британската империя.

"Няма никакво обяснение за злото. То трябва да се разглежда като неизбежна част от битието. Да го пренебрегваме - ще бъде детинско, да се оплакваме от него - безмислено."
Съмърсет Моъм