Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Живееше някога човек на име  Хари, наричан Степния вълк. Ходеше на два крака, носеше дрехи и беше човек. Но всъщност бе тъкмо степен вълк. Изучил много от достъпното за хората, надарен с добър ум, той бе сравнително мъдър човек. Не бе успял да се научи само на следното: да бъде доволен от себе си и от своя живот. Това не му се удаваше, беше недоволен човек.“

 

„Степния вълк“ е един от най-известните  романи на Херман Хесе, който се смята и за автобиографичен. В него писателят излага онези болезнени човешки въпроси и проблеми, които тормозят не само неговата, а и всяка чувствителна душа както тогава, така и днес.

Започвайки с „Предговор на издателя“ романът представя главния герой през очите на един от малкото познати, които е имал Степния вълк и с които е общувал.

„Записките на Хари Халер“ се водят от името на героя, а „Трактат за Степния вълк“ е всъщност случайно намерена книжка от Халер, която цялостно разкрива същността на Степния вълк.

Преди всичко този роман показва лутанията на самотния човек, неспособен да намери мястото си в света,  неудовлетворен и нещастен от живота. Той харесва красивата поезия и класическата музика, които обаче му дават временно щастие, но не могат да осмислят битието му. Броди във висините на душата си, независим, свободен, но дълбоко наранен от фалшивия живот, с който хората се самозалъгват, изпълнени с привидно щастие и разкрасени с лицемерни усмивки. Той отхвърля пошлото, фалшивото, грозното и живее сам.  И точно в тази самотност и отчудженост се извисява воят на Степния вълк, неспособен да приеме това бреме, готов да се раздели с живота си.

Тогава той среща Хермине - онази, която цени малките радости, живее за мига, умее да танцува, да се смее и да обича. Всъщност тя помага на Халер да заобича себе си, да заобича хората, да откликне на танца и насладите, да се отпусне и да приеме живота в цялата му пъстрота. Дали обаче Хермине е реална или просто проекция на измъченото съзнание на Халер, което се опитва да намери изход от тежестта на самотата и безсмислието? В крайна сметка Магическият театър  не е за всеки, а само за умопомрачените, за онези, които търсят. И една от най-важните истини, които може да се открие там е: „Трябва да се научите да се смеете, това се изисква от вас. Трябва да съумеете да научите хумора на живота, горчивия смях на този живот.“

„Степния вълк“ е дълбока и интригуваща книга, която много трудно може да бъде прочетена на един дъх. В един момент те обърква, а в друг имаш чувството, че е писана единствено и само за теб. Творбата е своеобразна картина за състоянието на ума, обтегнат между двете крайности – духовното и дивото.

Авторът разкрива голяма част от собствените си проблеми и лутания в образа на Хари Халер. Той е самотен интелектуалец, отегчен до смърт от останалите хора. Светът за него е необясним, объркващ и същевременно абсолютно безсмислен. Стигнал до дъното на самотата, героят преживява своята екзистенциална трансформация, като от чисто интелектуалната си вглъбеност и песимизъм се отдава на своя примитивен инстинкт.

Това всъщност е и изходът от неговата вътрешна борба, била тя осъзната или не. Всички контрасти и противоположности, които се крият у човек и се натрупват с годините, го тласкат към действия, за които не се е смятал за способен.

За мен „Степния вълк“ е като чернобялата фотография – дълбока и необятна. Нейната магия се крие в създаването на третия сив цвят, чийто многобройни нюанси не са уловими за всеки и по всяко време...