Отдавна е известно, че само като малцина още Томас Ман умее да прави чуждото свое, умее да го нагара да живее в присъщите на него, Томас Ман, духовни измерения, оставяйки го при това и в собствените му измерения. Но колкото и относителни да са тези разливи между свое и чуждо, все пак несъмнено различна е стилистиката, когато Томас Ман говори за своите книги и за произведенията на Лесинг, Гьоте, Вагнер, Толстой или Фройд, и многобройните адмирирани от него творци на неговия двадесети век. Оттук и избраното от мен заглавие - За себе си и за другите.
Всички поместени тук есета, статии, доклади, речи, рецензии, отговори на анкети и т.н. са нови за българския читател, преведени са специално за направения подбор, с изключение на четири текста, публикувани през двадесетте години, които отделят двата есеистични комплекта, в периодични издания с много малък тираж. Затова, надявам се, че и тази вълнуваща есеистика ще намери също вдъхновени почитатели, но вече не и епигонски последователи. Вярвам, че тези двадесет години не са минали без поука и все повече писателстващи журналисти и журналистващи писатели достатъчно са осъзнали, че quod licet Jovi, non licet bovi, кавото подобава на Юпитер, не подобава на вола. Или, ако ми е позволено да перифразирам заглавието на Томас Ман "Достоевски с мярка", бих казал есеизъм - с мярка.
От съставителя