Капалици

Автор: Димитър Воденичаров

Коментари: 4

Издател Издателско-ателие-Аб
Брой страници 298
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 360 грама
Размери 20x14
ISBN 9789547376878
Баркод 9789547376878
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Капалиците на Огражден капват от дървото преди другите плодове, дали защото буря ги събаря или червей някакъв ги гризе отвътре.
И Сльнцето е капалица на Огражден. Някога огражденци му обещали най-хубава мома за жена - Лебница, Струма, Струмешница. Обещали и не посмяли.
Оттогава стои Слънцето над планината и чака, чака и слиза все по-ниско, чак докато даде на капалицата огражденска дъха и хубостта на момата, обещана нему.

от Бистра Спасова / дата: 08 юли 2013

Откровено признавам, че не очаквах „Капалици” да ме развълнува, но се случи…
Книгата се състои от две части – първа част - разкази и втора част – повестта „Чич?к”. Иска ми се да бях литературен критик, за да мога да изразя по-ясно мнението си, но ще се опитам да облека в думи това, което събуди дремещият в мен скептик. Когато един писател разголва душата си, трябва да има дълбока причина, за да го направи публично достояние. В този случай причината е налице – Димитър Воденичаров е кървял върху белия лист, описвайки сакралните за него неща, тези неща, които престанахме да забелязваме в сегашния консуматорски век - нещата, които винаги са били и все още са фундамент за всяко човешко същество – дълбоките корени, посадени от родовата памет и поливани през вековете от традицията, човешката слабост – превърната в сила от принципите, които следва да са с нас всеки ден, а не само когато ни е удобно, и още и още … Четях книгата и разбирах как боли, когато забравим, че всички сме хора, независимо от етническата ни принадлежност, как рушим себе си, когато допуснем бездната на гнева ни /или меркантилността или егото или…/ да надвие оня слаб глас на човешката ни съвест. .. Четях и през образите които рисуваха думите, прозирах за какво го е стягала душата автора, та е грабнал писалката.
Ами това е, друго не мога да кажа, но съм радостна, че открих /при това съвсем случайно/ тази книга и искам да кажа на автора: Благодаря!

от С.Р. / дата: 22 юни 2009

Страхотна книга.

от О.Л. / дата: 22 юни 2009

Стойностна книга,която може да се чете и след 50 години.

от С.В. / дата: 29 апр 2009

Книгата е страхотна и събужда българското в душата,което всеки от нас носи.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg