Триумфалната арка

Автор: Ерих Мария Ремарк

Коментари: 14

Издател Фама
Преводач Невяна Розева
Брой страници 464
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 582 грама
Размери 21x14
ISBN 9789545973949
Баркод 9789545973949
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

“– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”

Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява като оперира нелегално в частна клиника. Той е един от многото бежанци от нацистка Германия, които живеят под постоянна заплаха да бъдат заловени и депортирани. В тези несигурни времена, когато над Европа тегне угрозата от нова война, Равик среща Жоан - отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака. Макар че Равик не вярва в любовта, съдбата по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагична развръзка.

"Триумфалната арка" е екранизирана два пъти - през 1948 година с Шарл Боайе и Ингрид Бергман в главните роли и през 1985-а - с Антъни Хопкинс и Лесли-Ан Даун.

Ключови думи: класика, Вечната класика, Когато се раждаха шедьоврите, Ерих Мария Ремарк

от Роси Б. / дата: 09 сеп 2019

Невероятна книга! Накрая плаках....

от Зорница Тодорова / дата: 18 сеп 2014

„Триумфалната арка“ на безсмъртния Ремарк ме намери в разгара на „Купонът “ на Васил Хаджиилиев. Авторът ме завладя с епизода от студентството си, когато в навечерието на изпит му попада само за една нощ този велик роман и жадният читател без да му мигне окото избира Ремарк, а изпита запраща за септември.
Тази история така ме въодушеви, че след завършването на „Купонът“, една невидима нишка от него ме отведе право в Библиотека Родина, където се оказа, че „Триумфалната арка“ мирно и кротко си почива, без да поставя читателя пред съдбовни дилеми.
Още от първите редове ме хвана за гърлото онова трескаво ремарковско усещане, че всичко е само сега, само в този миг, което вече познавах от „Небето няма избраници“ и „Нощ в Лисабон“.
Не мога да си изкривя душата, че съм минала 360-те страници за една нощ, но точно един месец ми стигна, за да ги завърша в навечерието на завръщането на автора на „Купонът“ от едномесечно пътешествие.
За цяла вечност обаче се надявам да запазя усещането от романа, че „Животът никога не е бил толкова ценен, колкото тогава, когато струва толкова малко“.
Но тази неистова жажда за живот така и не успях да почувствам в едноименната екранизация от 1984, макар и със самия Антъни Хопкинс в главната роля, която побързах да „изкопая“ час по-скоро след прочита. И открих, както никога досега, защо след роман филмът по него стои постен. Защото книгата проследява пътя, а филмът сервира резултата. След този жив роман филмът ми се стори съвсем безжизнен. Нито за миг не усетих как някой се ЧУВСТВА. Само какво му се случва. Без дълбочината на вътрешния живот, без силата на преживяването, които ме караха със затаех дъх да жадувам за следващата страница.
И даже нямах желание да изгледам другата си, също едноименна, екраниза ция „в запас“, от 1948 година, с Ингрид Бергман в ролята на любимата.
Нямам и желание да мина веднага на следващ роман на Ремарк, както по принцип съм си забелязала, че правя след прочит на въздействащ автор, който има още произведения.
Ремарк 1 не ме отведе до Ремарк 2. Но пък „Купонът “ ме отведе до Ремарк ;-)
Пожелавам на автора му светли пътища!
И още много, много завръщания!

от Лили / дата: 26 апр 2014

Това е първият, но не последен роман на майстора Ремарк, който съм чела. Признавам че до средата не ме грабна толкова, въпреки че ми харесваше стилът. От развръзката до края ме остави без дъх. Толкова силно ми въздейства, особено на някои моменти. След това препрочитах някои пасажи, които бяха особено докосващи. Дори как само описва дъжда и пробуждащата се природа...
Сега привършвам "Трима другари". Харесва ми, но ми липсва драматизмът на "Арката". Следващата мисля да е "Нощ в Лисабон". Явно съм се пристрастила към Ремарк :)

от П. В. / дата: 06 фев 2014

Прочетох за пръв път "Триумфалната арка" в началото на 70-те години, незабравима книга е. Ще насоча вниманието ви към романа му "Живот на заем", четивен, драматичен, вълнуващ!

от Жоро / дата: 05 фев 2014

Само една дума- БРИЛЯНТЕН!

от Време да се живее / дата: 14 дек 2013

Ремарк е най-великият. Автор Епоха.

от Yana Asenova / дата: 14 дек 2013

Великолепна книга! Прекрасен Коледен подарък! :)

от Светльо / дата: 01 юли 2013

Един от най-добрите романи които съм чел през живота си!

от Павел / дата: 06 май 2013

Книгата е чудесна! :)

от А. Добрева / дата: 03 юли 2011

Преводачи на Триумфалната арка : Невена Розева - от английски- 1преди 1945 г. , Николай Краев - от немски - 1992, 2007 - има ли други?

от Стефан / дата: 18 апр 2011

Да - и "Черният обелиск" - задължителна книга, наскоро я препрочетох със същото удоволствие. Бих прибавил и "Сенки в рая" и "Нощ в Лисабон".

от NikolНикол / дата: 15 апр 2011

Да, страхотна. Черният обелиск - също

от Стефан / дата: 14 апр 2011

Страхотна книга!

от Дима / дата: 01 апр 2011

Най-добрият роман на великия Ремарк!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.

Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".