Странният плавателен съд се приближаваше към него. С приближаването му, Филип все повече се удивляваше. Нещото сякаш бе едно цяло, не си личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му беше идеално гладка, не успя да различи никакви отвори, нито прозорци.
Въпреки идеалната гладкост на повърхността му, то не отразяваше слънцето, а сякаш попиваше светлината. Като акостира, горната част на нещото Започна да се разполовява, като че ли някой беше сипал точно по средата й киселина, която я разяждаше...

...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно й бе да прикрие вълнението си. Тя трябваше да го придружи по предначертания му път. Беше се подготвила добре, за да му разкаже за всички събития, случили се след смъртта му до този момент. Ина не искаше да натоварва изведнъж Филип, той щеше да научи много неща, които нямаше да му понесат лесно, а и без това, той все още се чудеше дали не е луд.

- Искаш пак да има войни ли?! - избухна изведнъж синеокият мъж. - Никой на тая шибана планета не е чувал думата "война"! Никой! Никой не знае какво значи да причиниш болка на някого! Никой не е усещал болка, причинена му от друг! Ако бях върнал знанието, след време отново щяхме да достигнем до тоя момент! Не разбираш ли? Земята е чиста! Няма пороци, няма омраза, няма насилствена смърт, защото никой не знае, че тези неща съществуват! Още ли не разбра?! Сега можем да започнем на чисто! На чисто!!!