Не възприетото по една или друга еволюционна случайност изправено придвижване е създало условията и милион години по-късно породило оръдийната дейност, а обратно, жизнената необходимост от перманентна
употреба на оръдия (при невъзможността от алтернативна адаптация) е наложила изправянето на прекия ни предшественик, превръщайки го едновременно с това в човек. Обоснованият тук нов антропологически критерий за отграничаване на последната животинска от първата човешка форма превръща обяснимо хаотизираната до днес идентификация на съответните фосили във въпрос не само от археологическо (предмети на бита, следи от културна активност и пр.), но и от палеонтологическо (доказано наличие на стабилизирана ортоград-ност) естество.
Обсъждането и утвърждаването на развиваните тук оригинални антропогенезисни идеи бе затруднено както от обективно обусловената липса на активна професионална антропологическа общност в България, така и поради наложената по политически причини изолация на автора в продължение на близо две десетилетия.
Най-много да послужи за поредна илюстрация на убеждението, че възникването на човека не би трябвало да е еднократен и окончателен акт; че то е периодично възпроизвеждащ се процес; че човекът не се ражда готов човек, човекът непрекъснато става; и най-накрая, че някои стават, други - не.