Точно този сборник ме накара да напиша първата си книга.Прехвърлих го за една нощ.(Чете се леко.Това са все пак текстове, предназначени за слушане.)И си казах:"Не може да бъде.Ако Далчев е толкова мрачен, така самотен, отчужден, така "вещен" и веществен, както го представят текстовете в сборника защо тогава толкова често посягаме към него." За мен той винаги е бил спокоен и радостен.Студията на Михаил Неделчев "Молитвите на устните горят.Образи на религиозното в поезията на Атанас Далчев" ми даде куража да напиша книгата си "Вратите.Интерпретации на религиозната поезия на Атанас Далчев", чиято основна теза е, че Далчев е религиозен поет. Хубаво е, когато една книга поражда друга книга.