Вярвам, че поезията се пише за поети. Лично решение на всеки поет е дали ще създава поезия, или ще остане завинаги от едната страна на въображаемата бариера между читател и писател. Самото пребиваване на територията на поезията носи радост. Там измислените бариери се стопяват. От всички поетични форми хайку се нуждае най-много от съавторството на читателя. Недоизказаността, свободните пространства между думите, където ехото отеква с безброй асоциации, дават големи възможности на ценителя да се прояви като поет. Хайку не е споделена истина от автора, а покана към читателя за постигане на свое собствено прозрение. Това го разграничава от другите кратки форми. В хайку често се предлагат два образа. Връзката между които понякога не може да бъде намерена с помощта на интелекта и логиката. Само интуицията хвърля крехки, люлеещи се мостове над тези бездни, които ни отвеждат там, където всичко е свързано с всичко.
От опитите за определение на тази поетична форма най-много харесвам следната метафора на Р. Х. Блайт: "Хайку е отворена врата, която изглежда затворена". Познавачът цени и не може да бъде подведен от външната простота на тези кратки стихотворения. Отвъд нея той намира неподозиран простор за поетични видения.
Людмила Балабанова