Да сигурна съм че като цяло прекалявам
да описвам празнотата пустошта на душата
с неразбираеми думи но трябва да повярваш
това има смисъл равнозначен и преводим

на
щайгата с ябълки на
попътния одрипавял продавач
на
безмълвната артикулация на
костенурките дошли до пътя
на
оголените корени на
обгорялата гора под Мальовица
на
самотата ако си понтонен мост
по Дунав или Темза
на
черупките начупени на
изядени кече орехи
на
всичко и нищо
приятелко...

По-лесно е да продължа
но спирката е активност страхотна
изтощителна борба с невидими рани
поглъща живота ти непрестанно

и може би ако успееш да разбереш
това е самото щастие не знам...