В помещението, в което се намирахме, цареше тъмнина, която почти можеше да бъде наречена "египетска". Никой не подозираше какво невероятно нещо щеше да се случи след малко.
Последвалите събития ни свариха съвсем неподготвени. Внезапно помещението се изпълни с подобни на мълнии електрически разряди, които се преплитаха със силно пращене като електрическите разреди по високите кули, върхове и т. н. Изведнъж тънка ивица светлина пропълзя от единия до другия край на стъклената колба, издавайки съскащ звук, напомнящ за отровна змия. Започна да се разпръсква светло сияние, което направи видими намиращите се в лабораторията уреди и за няколко секунди показа очертанията им.
Като пламтящ килим или ярко осветена кожа електрическото сияние се насложи отвътре по стъклената стена на подобното на електрическа крушка тяло. Всичко наоколо бе потопено в призрачна, синя светлина.
Занемели и неспособни за никаква реакция, наблюдавахме странното явление. Никой не бе очаквал подобен ефект от извършения експеримент. И все пак се потвърди всичко онова, което всички предполагахме. А именно, че използването на електрическа енергия не е било открито едва през миналия век. Отговорни за това били не датчанинът Ханс Кристиан Оерщедт (1777-1851 г.), не британецът Майкъл Фарадей (1791 -1867 г.) и не американецът Томас Алва Едисон (1847-1931 г.) - знанието за съществуването й и познаването на употребата й египетските първожреци притежавали цели хилядолетия по-рано. Още в древността те можели да превръщат нощта в ден, да осветяват тъмните помещения. И то не само с помощта на примитивни светила като факли, газови или маслени лампи. О, не. Още по онова време източникът им на светлина се базирал на електричеството.
Писмени източници и образни предания потвърждават подобни предположения. Те свидетелстват какви възможности са имали посветените от египетските храмове дълго преди настъпването на новото време. Когато по нашите земи още нямало никакви признаци за цивилизация, а големи части от Европейския континент били погребани под ледената покривка, в страната край Нил процъфтявала високоразвита култура. Кой бил причината за това, ни разказва гръцкият историк и историограф Херодот. Защото, когато около 440 г. преди Христа пропътувал долината на Нил, жреците от някогашното фараонско царство му разказали, че в началото на историята богове с човешки образ владеели Египет. Херодот ги слушал удивен. За кои ли "богове" ставало дума? Един от тях явно притежавал особени привилегии. Името му било Дехути или Тот. Древните гърци го почитали като "Хермес Трисмегистос" (три пъти най-великия Хермес).
Преданията за Тот са доста странни - никой по негово време не го бил виждал в истинския му вид. Винаги се появявал "маскиран", в образа на павиан или като щъркеловата птица ибис. И все пак той (който според легендата "дошъл от небето") бил обгърнат от вълна от любов и почит от страна на народа и жречеството.
Тот притежавал наистина универсални знания. Хората от онова време виждали в него бога на мъдростта и науките. Не се е запазил построеният в негова чест храм в Хермополис, както и самият град. Но многобройни други култови места в Египет, които (като пирамидите) са устояли на времето, свидетелстват за високия му ранг.
Например Дендера.
Храмът, посветен на богинята Хатор, няма равен на себе си. Изграден стабилно, само една пета от него се издига над пустинната земя. По-голямата му част се намира под земята. Разделен на три етажа, той има общо дванайсет крипти с несравними релефни изображения. Различните, крайно нерадостни обстоятелства позволяват днес посещението само на една от тях. Но във всеки случай си заслужава тя да бъде разгледана. Макар че влизането в тясната и задушна камера не е много удобно, то се реваншира от видяното: загадъчни гравюри по стените с наистина странни изображения, подобни на крушки образувания, които сякаш съдържат всичко необходимо за получаването на електрическа енергия.
Занимахме се обстойно с тайнственото наследство, посетихме многократно храма на Хатор - и днес сме убедени, че сме се натъкнали на източник на знание, което прави възможно невероятното - зад стените на Дендера са познавали тайната на електричеството. Но жреците са били също толкова малко откривателите на даряващата светлина енергия, както и Оерщедт, Фарадей или Едисон.
Тот бил онзи, комуто принадлежала славата за това. Тот бил онзи, чийто гений довел до притежаването на източника на светлина и знанията за използването й, а първожреците го смятали за свещен и го съхранили през хилядолетията като тайно знание:
Електрическият ток! По-нататък ще разкажем за това и за онзи, на когото се дължало откритието - за Тот, чийто произход е неясен. Дали бил дошъл от Атлантида? Или от звездите? Човек ли е бил или извънземно същество?