Рожба на разсеяността и забравата, нищият духом човек със смирено упорство крои планове, препъва се в корените на отдавна обезлесени гори; залитайки, бърника с пръсти в очите на Бога, прави минало от своето бъдеще; докато спи тук - бодърства другаде. Потънал в глобалната реалност на съществителните, той глаголства безспир. Утехата, че прилича на всички останали, го кара да се чувства велик, за него гордостта и безчестието са само звуци от шумовата система на суетата. Ако се случи той да умре, достолепни млади мъже смирено носят на гръб тялото му до гроба. Но никой не се и досеща, че през целия си равен живот той гръмко се е присмивал над подвизите, които са вършили велики и усърдни самотници - в грохот, битка и стон, - за да възвисят, възпеят и спасят неговата душа.