Млади приятели, пред вас е петият том на "Детска фолклорна енциклопедия". Негови герои са юнаците от песните, преданията и легендите на българската фолклорна епическа традиция. Тя е възникнала още по времето на създаването на българската държавност през VІІ-ІХ век сл. р. Хр. в основата й лежат устните поетически сказания на славяни, прабългари и местно население на Балканския полуостров, вероятно траки. Епическите сказания се родеят с митовете и по-точно с онази част от тях, която образуват т.нар. героически митове. В тях се разказва за надарени със свръхестествена сила и способности (да предсказват бъдещето, да се превръщат в животни или предмети, да пребивават в отвъдния - подземния или в небесния свят и т.н.) герои, като добре познатите от древногръцката митология Орфей, Тезей, Херакъл и др.
Със сигурност и древните българи са имали подобни митове, които са дали начало на дългия процес на създаване и утвърждаване на българския фолклорен епос за юнаци. Следи от тези митове ще откриете в разказите, които ви представяме в този том, където героят юнак се сражава с ламя троеглава, змия, самодива, девойка юнак, Черен Арапин. Ще ги откриете също и в преданията за придобиване на сила, оръжие и кон с необикновени качества, както и в легендите за чудната смърт на героя, за непобедимото му оръжие, за предсказанията за повторното му явяване пред хората и т.н.
Истинската роля на фолклорния епос за юнаци, обаче, е да бъде устната история на един народ, на неговите славни победи срещу чуждоземни нашественици и горчиви поражения. Така че юнакът герой е по-скоро олицетворение на народната съдба и символ на единството и историческата приемственост на общностния живот.
Доц. д-р Пламен Бочков