Източни приказки

Автор: Николай Райнов

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 420
Година на издаване 2005
Корици твърди
Език български
Тегло 573 грама
Размери 21x15
ISBN 9547396455
Баркод 9547396455
Категории Приказки, Литература за деца и юноши, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 20.00 лв.

Приказките, преразказани и публикувани от Николай Райнов, представляват голямо литературно дело, което както по обем, така и по разнообразието си е нещо изключително и в нашата, и в световната литература. В "Източни приказки" са включени приказките на източните народи, покорили отдавна както детското въображение, така и нас, възрастните, защото дори у възрастния винаги остава нещо детско.
В тях ние също ще бъдем увлечени от онова, което е увличало създателя им: ликуващото звучене на вярата в победата на доброто и справедливостта, поетичното преклонение пред човека на действието и благородния риск.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Роден е в с. Кесарево, Великотърновска област на 1 януари 1889 г. Брат е на художника Стоян Райнов и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на отреклия се от него писател Богомил Райнов.

Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).

Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".

Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.

Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).

Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.

Умира в София на 2 май 1954 г.