Ще се завърнем, щом настъпи Есента,
в една прекрасна вечер заедно
с последните светкавици,
когато по всички брегове на залива
последните лъчи
на слънцето огряват мъртъвци,
положени във синкави гробове.
Часът ранява с трънчета от светлина
металното крило и в този лшг изгрява
зеленикава звезда. Зелени сокове
избликват.
Изведнъж пред нас в настъпващия мрак се появява нежната страна, обляна
в светлина,
населена с девойки, и тази гледка ни пробожда право във сърцето
като златен нож.