Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Автор: Георги Владимиров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Орбел
Брой страници 158
Година на издаване 2005
Корици меки
Език български
Тегло 241 грама
Размери 23.5x16.5
ISBN 9544960759
Баркод 9544960759
Категории Средновековна история, История на България, История, Книги

Георги Владимиров разглежда един важен за съдбата на българите период -VІІ-ХІ век, когато в рамките на Старата Велика България нашите дунавски и волжки прадеди поемат самостоятелен исторически път. Те създават две нови държави Дунавска България и Волжка България. В техния духовен мир протичат процеси, които до голяма степен определят съдбата им.
Авторът изяснява въпроса, че българите не са номадски народ, а са водили предимно уседнал живот; спира се обстойно на предизвикателствата, които се изправят пред тях, след като са се настанили в новите територий; разглежда развитието на културните процеси в двете държавни структури и взаимното влияние между двата древнобългарски клона и заварените народностни групи, както и формирането на етническия облик на страните. Особен интерес представлява решителния поврат в историческата съдба на българите след приемането на новите религии: дунавските българи - християнството, волжките българи - исляма.
Георги Владимиров доказва, че и Дунавска България, и Волжка България играят важна роля в историческото битие на народите на европейския континент.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Д-р Георги Владимиров е роден през 1974 г. в София. Завършва с отличие специалностите „Културология“ и „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1998). През 2004 г. защитава дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор по история” на тема „Дунавска и Волжка България – формиране и промяна на културните модели (VII–XI в.)”. Автор на 5 монографии и над 70 научни статии, студии и изследвания по проблеми на средновековната история и култура в научния и периодичния печат. Съавтор (с доц. Пл. Павлов) на изследването „Златната орда и българите”. Член на Съюза на учените в България, на Българско дружество по история на медицината, на редколегиите на международния годишник по история на медицината „Асклепий”, външен сътрудник на Центъра за изследване на златоординската цивилизация към Института по история на Академия на науките на Република Татарстан. Носител на ред международни и национални награди в сферата на хуманитаристиката. Публикува в България, Русия, Татарстан, Чувашия, Австрия. Работи по въпросите на историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието.